Националната галерия за чуждестранно изкуство и Унгарският културен институт откриват няколко изложби:

СЪВРЕМЕННА УНГАРСКА ЖИВОПИС
с участието на Каталин Т. Над, куратор на изложбата.

УНГАРСКА ЖИВОПИС И МАЛКА ПЛАСТИКА
от фонда на НГЧИ

Изложбите се провеждат в рамките на Седмиците на унгарската култура и ще бъдат открити тази вечер от 18.00 часа в Зала за гостуващи изложби на Националната галерия за чуждестранно изкуство пл. "Св. Александър Невски", ул. "19 февруари" 1.

Съвременната унгарска живопис е точно толкова многообразна и използва различни традиции, подобно изкуството на другите европейски страни. Изложбата представя художници, които вървят по свой собствен път и чието творчество не е повлияно от модерни тенденции или от все по-засилващото се в Унгария манипулативно влияние на търговията с произведения на изкуството.
Настоящият подбор черпи от просторния свят на фигуративната живопис. Представени са автори от по-възрастното, средното и младото поколение. Те работят в традиционните жанрове - пейзажа и портрета - като поемат по нови пътища, интерпретирайки по собствен начин заобикалящия ни свят. Техният интерес е насочен едновременно и към модерния и към древен елемент изграждащ битието ни. Тези 26 творби от 18 съвременни художници със своята колоритната пъстрота са само една малка част от богатата съкровищница на унгарската живопис.
Каталин Т. Над.

Съвместно организираните изложби от Унгарския културен институт в София и Националната галерия за чуждестранно изкуство, са израз на традиционно добрите културни връзки между България и Унгария.

В експозицията са включени петнадесет живописни платна и девет малки пластики от фонда на НГЧИ, принадлежащи на водещи унгарски творци през втората половина на 20. век.
Гостуващите двадесет и шест картини от осемнадесет съвременни автори дават една по-пълна картина за насоките в развитието на най-новото унгарско изобразително изкуство.

Творбите от фонда на НГЧИ са придобити от гостуващи авторски изложби, от Международното триeнале на живописта, провеждано в София и от ателиетата на самите художници. Те илюстрират основната характеристика на унгарското изкуство – трайната ориентация към европейските ценности, в които органично се вплита националната пластична култура, сякаш съхранила следите от времето, когато маджарите се заселват в земите на днешна Унгария /края на 9.в./. Заредена с респект към античната традиция в ареала, тази култура преминава през всички големи стилове на европейското изкуство, запазвайки националната си идентичност, включително в контекста на авангардизма.

Най-близо до тази обща линия е Йеньо Барчай /1900-1988/, един от доайените на съвременното унгарско изобразително изкуство, голям приятел на България. С него е свързан важен момент в развитието на една естетика, обединяваща спецификата на националното усещане за формата с постулатите на модерното. В този процес поетичното измерение идва от същината на натурата.

Според италианската преса, която отбелязва неговото блестящо участие във Венецианското Биенале от 1964, той е един уникален майстор от ранга на Джото, Сезан, Пикасо, Брак, Мондреан, който успоредно с простотата на изображението придава нов смисъл на образа в границите на един специфичен конструктивизъм.
|Освен голям художник, той е изявен педагог и автор на учебно-теоретични пособия, възпитал редица автори, някои от които присъстват и в настоящата изложба. Например Золтан Сабо /р.1929/, Тамаш Карпати /р.1949/ и др.

Представени са произведенията и на други магистрални фигури на унгарската живопис, като Ендре Домановски /1907-1974/, Игнац Кокаш /р.1926/, Ласло Патай /р.1932/, Янош Сурчик /р.1931/, Фабиан Пал /р.1949/.

Малката пластика участва с творби на Бини Ференци /1890-1967/, виден представител на неокласицизма, Ищван Киш /р.1927/, Михай Месарош /р.1937/, Марта Лишней /р.1930/, Андраш Киш Над /р.1930/, които търсят по-нетрадиционна организация на формите в пространството.
Всички те заемат подобаващо място в постоянната експозиция на НГЧИ.