Да, датата беше 30 август 2013 г. и на нея Роджър Уотърс изнесе първия си и вероятно единствен концерт в  България. Да, на "Стената" действително бе изписано  „Оставка".

Българите сме интересно племе. Чакахме повече от 30 години, за да видим един от най-значимите аудио-визуални проекти в рок музиката и интелектът ни стигна дотам, че да принизим спектакъла на британския великан до извеждането на един слоган срещу действащото правителство.

Факт е, че шоуто на бившия член на Pink Floyd е адски политически и социално ориентирано, но в крайна сметка говорим за изкуство във вариант за масова употреба и е малко смешно възприятията ни да стигат до върха на носовете ни. Но както казва Пол Валери: „У всички нас вирее глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи за извор на изконни истини и себе си за пророци"...

Стартът бе поставен изключително акуратно в 20:30 с "In The Flesh?", но така или иначе запознатите със спецификата на концерта са наясно, че същинската част започва от третото парче нататък. Емблематичната "Another Brick In The Wall Part 2" бе изпълнена с хор от местни хлапета (които просто мятаха крайници по сцената, а всъщност детските вокали бяха на запис), както повелява практиката на шоуто навсякъде по света. Те изгониха Учителя, за да могат мнозина да се върнат в най-щастливите дни на своя живот ("The Happiest Days Of Our Lives").

Някъде около представянето на новата "The Ballad of Jean Charles De Menezes"  Уотърс ни демонстрира отдадеността си по отношение разучаването на българския език и дръпна прочувствена реч, насочена срещу всички форми на властта, гнетящи битието на човечеството. На строящата се зад него стена пък се появи гореспоменатия надпис за кеф на мнозина, които сякаш бяха дошли единствено заради това.

Един от крайъгълните камъни в албума-шедьовър - парчето "Mother" - бе представен под зоркия поглед на майката, чиято кукла достоверно пресъздаваше визията на харманлийска тетка. Наред с вокалите на Роби Уайкоф и вече почти 70-годишния Роджър вървяха кадри от изпълнение на парчето през далечната 1980 г.

Като неуморим зидар, ваещ изпипани до съвършенство монолитни музикални монументи, англичанинът ни представи "Goodbye Blue Sky" и ни накара да му завиждаме за падението с "Young Lust". От душата му се изтръгна вик, който всеки мъж, бил той велик или не чак толкова, е надавал по адрес на поне една жена в своя живот: "Don't Leave Me Now".

След час сладко издевателство над сетивата дойде и антрактът с "Goodbye Cruel World". През паузата „зидът" заприлича на олющена спирка в обезлюдяващо видинско село, декорирана с некролозите на преселилите се в по-добрия свят негови жители. Роджър Уотърс, не видял биологичния си баща, загинал по време на Втората световна война, отдаде почит на жертвите на най-голямото безумие на цивилизацята за изминалия век.

Началото след почивката бе дадено с параноичното "Hey You", чието китарно соло като неумолим червей се вряза в близо 40 000 мозъка. Последваха я "Vera", "Bring The Boys Back Home" и може би най-чаканата песен за вечерта - "Comfortably Numb". Над всички ни се извиси не Дейвид Гилмор, а Дейв Килминстър, но и неговата китара ни вцепени достатъчно успешно.

Един от символите на Pink Floyd - прасето - полетя над публиката, а с шмайзер в ръце големият Роджър ни призова: "Run Like Hell". Някои чакаха червеите ("Waiting For The Worms"), други бяха подложени на процесуално-следствените действия на спомените ("The Trial"), но всички вкупом преживяха катарзиса, който падането на „Стената" донесе. Пък макар и срутването да беше от доста постничките двайсетина метра в централната й част.

Да се описва звукът, сцената, мултимедията, декорите на „Стената" не е лесно нещо. Но колкото и прилагателни да ви изредя, няма как да ви накарам да съпреживеете емоцията, ако не сте присъствали. Катарзисът се случва в точния момент, на точното място, с точните хора.

Бил съм на не малко концерти на националния стадион. Кажи-речи на всеки от тях се заглеждам в близко прелитащите самолети. Почти винаги се питам защо не съм емигрирал и бих ли умрял като щастлив човек, ако тази машина вземе, че падне точно в този момент върху събралото се множество. Вчера Роджър Уотърс ми даде частичен отговор и на двата въпроса, заявявайки на изпроводяк, „че тук не е като навсякъде".

Виж снимкова галерия от спектакъла