Келтската приказка на Lord of the Dance...

Огнени страсти, битки, война, любов и страст. Тази приказка от цветове и емоция ни поднесоха момчетата и момичетата от Lord of the Dance.

„Господарите на танца" защитиха името си и доказаха с шеметни танци, перфектна техника, колоритна хореография и съвършен артистизъм, че неслучайно са наричани така. Трупата избра София като една от спирките от своето есенно турне, станала възможна благодарение на Арт.бг.

С малко и допустимо закъснение от 20 мин. ирландците излязоха на сцената на НДК снощи, за да запленят за над два часа публиката на препълнената зала едно.

Магията, с която музиката от нежната флейта на техния „гид" и пазител ги извика на сцената, не приключи по време на целия спектакъл.

Започнали с фееричната Cry Of The Celts, танцьорите от световноизвестната група ни поведоха в далечните отминали  времена на древните келти.

Образите от отминалото му величие, триумфи и слава възкръснаха макар и за една вечер единствено и само чрез силата и страстта на танца на Lord of the Dance. А те се постараха да ни покажат, че истинският танц е такъв, само когато е споделен с онези, които могат да му се насладят.

Снощи насладата на българската публика беше повече от видима. Доказаха го не само възторгът, с които тя отвръщаше на всяко ново изпълнение, бурните ръкопляскания след всеки танц, бисовете, след които на крака изгледахме отново Cry Of The Celts и разбира се Lord Of The Dance.

Може би защото припознахме в част от енергията на ирландците огънят на родния си фолклор или може би защото напротив - без съпротива се оставихме да бъдем поведени в техните приказните битки, герои и истории. Истории, в които мъжете водеха вечните борби между доброто и зло, а жените ги пленяваха с красота и нежност. Истории за предателство, преданост, изневяра, любов.

Флейтата изсвири за последно своята мелодия, а след нея не ни остана нищо друго освен да си тръгнем - изпълнени с енергия и може би с малко благородна завист към безспорния талант на магьосниците от Lord Of The Dance.