Петъчната вечер постави поредното парченце от пъзела на световната рок история, който от няколко години редим в България.

На стадион „Академик" се преплетоха легендарното - мечтано от поколения фенове и реалното - за 12-те хиляди, видели на живо KISS в София.

На стадиона, чиято сцена вече е посрещала мегазвезди на рока, близо два часа забиваха едни от идолите на вечната музика.

Джийн, Пол, Ерик и Томи показаха най-доброто от себе си - доказаха, че когато има професионализъм и уважение към публиката, дори и 35 години на сцена не превръща свиренето в рутинно занимание.

Това, което сме слушали, гледали по списания и картички, заменени по-късно от лошокачествени видеозаписи на концерти на KISS, най-после се случи на живо в София.

И, уверявам ви, имаше какво да се види и чуе - най-малкото рокаджиите показаха на живо за какво са им 150-те души екип, с който пътуват на турнето.

Много дим, огнени стълбове, фойерверки и стотици хиляди конфети създадоха фона, на който групата изпя някои от най-големите си хитове.

Джийн Симънс и останалите се появиха с легендарния грим и костюми от "Destroyer". Джийн показа точно това, което всички чакаха - тромаво фентъзи чудовище, обикалящо сцената с ехидна усмивка.

Разбира се, за бисовете той излезе с любимия си бас брадва, може би намеквайки какво би правил с него в митологичните времена.

Всичко започна в 20,30 часа, когато огромна черна завеса със сребрист надпис KISS се спусна пред сцената, закривайки я от започващите да обезумяват фенове.

Десетина минути по-късно зад черния плат се чу зловещият глас на Джийн - „Здравей, София". Последваха първите акорди на "Deuce" - хита им от далечната 1975 година.

KISS „не спестиха" на феновете си и "Rock & Roll All Nite", а бисовете бяха почти предопределени - "Shout It Loud", "Lick It Up/Won't Get Fooled Again", "I Was Made For Lovin' You".

И макар, че след най-касовия си хит те се прибраха зад сцената за по-дълго време, всички знаеха, че шоуто не е свършило - че следва още...

Големият финал дойде с "Love Gun" и разбира се с "Detroit Rock City", но преди това Пол Стенли обяви София за Rock City - малка надежда и утеха за 12-те хиляди, че може би не сме в Sin City и града на чалгата.