В „Изличаване" австрийският писател Томас Бернхард описва родината си като лоно на тъпоумието и посредствеността, на псевдокултурната претенция и еснафщината, на задушаващия консерватизъм и политическото лицемерие.

Тоталната литература на Бернхард може да се декодира с помощта на две понятия, които предоставя самият автор: преувеличаването и изличаването.

Преувеличаването като най-великата тайна на всяко творчество, на всяка философия и изобщо на духа, и изличаването - като единствен начин да се освободиш от целия предметен и духовен баласт, който неусетно трупаш, вървейки към старостта.

Романът "Изличаване" е постмодерна семейна сага, проследяваща ретроспекциите на 47-годишния Франц-Йозеф Мурау, който живее в Италия и се занимава с някакъв вид литературна дейност.

За погребението на родителите и на своя по-възрастен брат Мурау се завръща в родното си място - богаташкото имение Волфсег край едноименното горноавстрийско село.

Самият Мурау, черната овца в семейството, отдавна е скъсал с тесногръдите традиции и грандоманията, които са норма на живот в имението, но по ирония на  съдбата се оказва единствен наследник както на Волфсег, така и на въпросните традиции.

Мурау се опитва да ги изличи от своя живот, но дали този опит не е обречен на провал?

Международната литературна критика единодушно оценява романа "Изличаване" като връх и обобщение на цялото творчество на Бернхард, а литературният критик Франц-Йозеф Гьорц го описва като: "Безусловния подарък, който Томас Бернхард прави на световната литература".

"Екзистенциален клоун", "зловещ пророк", "болестта е жизненият му еликсир", "алпийски Бекет", "пророк на безсмислието", "иронично обсебен архангел" - международната литературна критика изобилства от етикети за Томас Бернхард (1931-1989).

Според списание Der Spiegel пък той е един от най-значимите немскоезични автори след Втората световна война.