Льоса е автор на няколко романа с криминална интрига, сред които и „Кой уби Паломино Молеро?". Издържан в най-добрите традиции на детективския жанр, романът започва с брутално убийство, загадъчно потулено от военната бюрокрация, което ни връща в Перу от 50-те години на XX век.

Жертвата е Паломино Молеро, новобранец от военновъздушната база в Талара, намерен обесен със следи от жестоки мъчения. Решени да разкрият престъплението, лейтенант Силва и неговият помощник Литума пренареждат пъзела на невъзможната любов между бедния метис и богато бяло момиче, дъщеря на полковник от военната каста в свят, в който властта и корупцията успяват да превърнат истината в множество различни истини.

Неочакваните поврати в повествованието, комичните ситуации и разказваческото майсторство на големия перуански писател създават напрежението, присъщо на всеки трилър, а краят му потвърждава печалната истина, че колкото и да се старае, честният индивид е безсилен срещу мощните структури на корумпираната власт.

Варгас Льоса използва структурата на криминалното повествование, за да изследва тъмната страна на човешката природа, корупцията и класовите предразсъдъци в перуанското общество от средата на миналия век.

Перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите в съвременната литература на Латинска Америка, един от нейните велики романисти, публицисти и есеисти. Името му се свързва с издателския „бум" на тази литература наред с имената на Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар.

Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата" (1962), посрещнат с широко одобрение, а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща", за която получава наградата „Ромуло Галиегос" в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.

Авторитетът на Льоса продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата", „Панталеон и посетителките", „Леля Хулия и писачът", „Войната в края на света".

Между най-значимите му произведения са още „Кой уби Паломино Молеро?" (1986), мемоарите „Риба във водата" (1993), романите „Възхвала на мащехата" (1988), „Празникът на козела" (2000), „Лудориите на лошото момиче" (2006), много от които издадени и на български.

Марио Варгас Льоса е носител на множество престижни литературни награди, сред които „Планета" (1993), „Сервантес" (1994), „Библиотека Бреве", „Принцът на Астурия", а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература.

Откъс:

- Мамка му... - промърмори Литума и усети как му се повдига. - Какво са направили с теб, момче?
Младежът беше обесен и същевременно набучен на стария рожков в такава невероятна поза, че повече наподобяваше чучело или разкривена карнавална кукла, отколкото труп. Преди да го убият или може би след това, го бяха изтезавали с безкрайна жестокост - носът и устата му бяха разкъсани, целият беше покрит със съсирена кръв, отоци, драскотини, изгаряния от цигари, а сякаш това не е било достатъчно, както Литума разбра, бяха се опитали и да го кастрират - тестисите му висяха до средата на бедрата. Беше бос, гол от кръста надолу, а ризата му висеше на парцали. Личеше, че е млад - слаб, мургав и костелив. Сред рояка мухи, които кръжаха около лицето му, проблясваха косите му, черни и къдрави. Козите на хлапето се навъртаха наоколо, ровеха под камъните в пущинака да търсят храна и на Литума му хрумна, че всеки момент ще загризат стъпалата на мъртвеца.
- Кой, мамка ти, е направил това? - избъбри той, потискайки гаденето.
- Отде да знам? - отвърна хлапето. - Защо псувате мен, аз какво съм виновен? Благодарете, че дойдох да ви кажа.
- Не псувам теб, момче - измърмори Литума. - Псувам, защото не мога да повярвам, че на света може да има толкова извратени хора.
Хлапето навярно се бе уплашило до смърт тази сутрин, когато бе минало с козите през пущинака и се бе озовало пред подобна гледка. Беше постъпило като примерен гражданин, това хлапе. Оставило козите да пасат сред камъните край трупа и хукнало към Талара да съобщи в участъка. Биваше си го, защото Талара беше поне на един час път оттам. Литума си спомни изпотеното личице и разтреперания му глас, когато се появи на вратата на участъка.
- Убили са някакъв тип там, по пътя за Лобитос. Ако искате, ще ви заведа, но да тръгваме веднага. Оставих козите сами и може някой да ми ги открадне.