Кралският концерт на Милчо Левиев квинтет в Прага

Официалният домакин на проявата бе чешкият президент Вацлав Клаус, който откри събитието. Неговият официален гост бе българският му колега Георги Първанов.

Съорганизатори на музикалния празник бяха Посолството на България в Чехия и Българският културен институт в Прага.

Поводът за поканата е 50 юбилейно издание на престижната чешка поредица „Джаз в замъка", организирана в Храдчани - бивш дворец на чешките крале и седалище на чешкия президент от 1918 г.
До днес в залите на двореца са свирили не само на най-добрите чешки или словашки джаз музиканти, а и световно известни звезди с различни почерци в джаза като Джон Абъркромби, Бил Фрисъл или Томи Смит.

Милчо Левиев излиза пред чешка публика за пореден път и организаторите на концерта ревниво припомниха, че първата международна сцена, на която стъпва, е именно в Прага в средата на 60-те години.
Освен официалните гости в залата имаше както музиканти, участвали в предишни издания на серията от концерти, дошли да чуят изпълнението му, така и почитатели на Левиев - притежатели на първата плоча на квартет „Фокус", записана в „Балкантон" през далечната 1965 година.

За концерта Милчо Левиев бе поканил певицата Вики Алмазиду, тромбониста Глен Ферис, тромпетиста Михаил Йосифов и басиста Веселин Веселинов - Еко.

Концертният репертоар не дублираше последните албуми, събиращи пианото на Левиев и гласа на Алмазиду, а изненадващо се състоеше от стандарти.

Повечето от тях върнаха публиката назад във времето, но не затвориха вкусовете в американската класика. Изборът на репертоара направи концерта достъпен за много широк кръг слушатели, но не остави равнодушни меломаните.

Пиесите редуваха вокални импровизации на Вики Алмазиду, изпълнени с пиетет към един от кумирите й - Мишел Льогран, и блус стандарти.
Сред най-впечатляващите пиеси бе трактовката на „Rondo a la Turke" от Дейв Брубек, в чиято ритмика Милчо Левиев наплете поне още три други пиеси с водещите им мотиви.
Това бе едно от най-ефектните изпълнения, съдейки по реакцията на публиката в залата.

Като един от експериментите за меломани може да се определи импровизацията за пиано и бас върху „Girl from Ipanema", в която Еко водеше мелодичната линия, а Милчо Левиев го допълваше без да натрапват основната тема.

Всъщност концертът започна със символично връщане назад във времето, когато - по думите на Милчо Левиев - „да се прави джаз беше нещо лошо". Първата пиеса в концертния репертоар, Take The Train A на Дюк Елингтън, до днес носи спомена за джаз предаванията на радио VOA Europe и привкуса на свободата, който тази медия има по онова време в Източна Европа.

Финалът на концерта пък вероятно е изненадал мнозина, които разпознаха мелодията на „Imagine" на Джон Ленън. Но не са доловили цитирания мотив от „Ода на радостта" на Бетховен, вмъкнат в първите тактове на пиесата.

Все пак за слушателите, които не са разпознали съчетаването на симфоничното произведение с песента на Ленън, партията на тромпета в края на композицията затвърди впечатлението. Двете емблематични пиеси бяха свързани в едно общо послание.

Милчо Левиев за пореден път доказа, че за кралете в джаза не са приемливи нито ограниченията на едно или друго време в историята на музикалните вкусове, нито пространствените ограничения на музикалната география.

Квинтетът на Левиев излезе на сцената в Прага не за да демонстрира виртуозно владеене на клавиатура, педали или темпа, а за да сподели своето изживяване от богатството на музикалната импровизация.