Вторият ден на Sofia Rocks едва ли можеше да започне по-лошо. Вестта, че един от най-чаканите участници - Iggy And The Stooges, няма да дойдат заради контузия на легендарния си вокал хвърли в потрес мнозина, коментира Stand.bg.

Доколко е сериозна травмата на американеца и кога точно организаторите са научили за лекарската му забрана да се изявява на сцена са въпроси, на които е твърде вероятно никога да не получим отговори. Въпреки че съвсем разбираемо на касите имаше хора, които се бяха заели с невъзможната мисия да си търсят правата, искайки обезщетение за излъганите си надежди.

Първи пред публиката излязоха момчетата от Der Hunds, в чиито редици имаше промяна: титулярният до скоро барабанист Жоро Фидлер бе заменен от друга позната фигура в лицето на Пифа от "Скре4".

Столичаните ни представиха парчета и от излязлото си едва преди около месец ЕР "Home". Може би най-грабващата от новите творби бе "Waterfall". Естествено не минахме без задължителната "Mr.Blister", а финалът логично бе за "Swan Song".

Въобще Der Hunds за пореден път ни убедиха, че ако повечето родни банди работеха с последователност подобна на тяхната, родната сцена щеше да се радва на далеч по-добри времена. 

След Боби Косатката и компания дойде ред и на D2. В групата на Митко Кърнев също се забелязваше промяна, свързана с човека с палки в ръце. Началото бе леко колебливо и вокалите на Дидо се губеха на фона на инструменталните партии.

След като техническите трудности бяха поизгладени и песните от английски минаха на родна реч, положението бе закърпено. Вокалът на групата с афинитет към носенето на потници направи едно леко продуктово позициониране относно алкохолното си преживяване от предишната вечер, но ако е бил честен, някак си ще го понесем.

Бяха изпълнени песни от всички периода на формированието, сред които "Breakdown", „Аз и ти" и др. Тълпата се раздвижи и на един етюд, в който бе прокаран водещият риф от "Seven Nation Army" на The White Stripes.

За завършек бе оставена вероятно най-грабващата песен на групата - „Не мога да спра да те обичам". След това D2 слязоха от сцената, за да дадат път на задаващата се канонада от вдъхновяващи изпълнения.

Калифорнийците Ugly Kid Joe изригнаха на сцената 30 минути след 17-ия час за кеф на множащата се тълпа, сред която се забелязваха и не малко отдадени техни фенове.

Фронтменът започна флирт с публиката, а впечатление веднага направи една шармантна дама, заела мястото зад чинелите и бас-касите на титуляря Shannon Larkin. Групата започна ударно с парчета като "V.I.P." и "Neighbor", а Whitfield Crane направи обиколка на стадиона, достойна за участник на игрите в Лондон 2012.

Лидерът на американците не спираше да приканва публиката от всички части на стадиона да куфее с него и успя сериозно да раздвижи челните редици. Получихме почти акапелно изпълнение на емблематичната „Cats in the cradle", принципно произведение на Harry Chapin.

Мнозина вероятно са причинили сериозни проблеми на кръстните и вратните си мускули по време на "Tomorrow's World" и "Goddamn Devil". Там някъде Whitfield развя останалото от русата грива, която навремето го бе превърнала в блян на не едно нежно създание. Каквито вчера имаше доста впрочем.

Краят си го знаете - плажната пънк еклектика "Everything About You'. Ugly Kid Joe изпотиха здраво аудиторията под палещото юлско слънце. Нормално - ще кажете вие, все пак са от Слънчевия щат.

Within Temptation разляха своята мелодичност над стадиона точно в 19:00. Единственият женски вокал на феста - Шарън дел Адел, внесе една различна, женска чувственост, а красивият й мощен глас накара феновете на групата да настръхнат.

Внушителността на симфоничния метъл, който звучеше от инструментите на холандската банда и зарядът на вокалистката, в комбинация с видимо по-пълния стадион през втория ден, зададе друг тон на Sofia Rocks изживяването.

Когато на сцената се качиха Kaiser Chiefs, въздухът стана по-лек, по-жив и някак си усмихнат. Бандата с най-леко звучене от целия фестивал остави едни от най-силните спомени. За феновете и за хората без абсолютно никакви очаквания. А ако ги гледаш на живо за втори път, усещането е в пъти по-силно.

Всички, без изключение, подивяха от британската лудост на музиката им и взривяващата енергия на фронтмена Рики Уилсън. Той не спря да тича по сцената и да се катери на всичко, което привлече погледа му.

Избяга цялото разстояние до сектор В, само за да пее в кръг от смаяни хора, които му се хвърляха на врата, докато парчето продължаваше да звучи. Пообщува отблизо с камерите, а акордите на китарата сякаш преминаваха като трус през тялото му.

Сценичното поведение на вокалиста зареди истински скачащата тълпа, която с цяло рубинено гърло крещеше, че с всеки ден обича по-малко някого и достигна до истински весел бунт („Everyday I Love You Less and Less", „Ruby", „I Predict a Riot"). За финал британците ни подариха най-размазващото си парче - „Oh My God", и трябва да измислим нова дума за лудост, защото почнахме да се повтаряме.

Много се изприказва относно първото идване на Guns N' Roses на родна земя. Ще бъде ли Axl Rose във форма, колко ще закъснее, няма ли да си тръгне внезапно, защото нещо не му се е понравило. Слухове всякакви и от всички страни, но така е с легендите.

Точно в 22:20, десет минути преди уреченото начало, светлините изгаснаха и срещата с историята започна. Началото бе за "Chinese Democracy", след което стадионът избухна с "Welcome to the jungle".

Последваха недотам експлоатирани класики като "It's So Easy", "Mr.Brownstone" (някъде по това време сърцата ни спряха, защото певецът на иконите спря изпълнението им, за да предупреди хора от първите редове да намалят малко агресията, с която куфеят, защото не иска никой да пострада - бел.ред.), които дадоха основание на мнозина да сметнат, че има известни проблеми със звука.

Истината е, че ако има нещо, в което мистър Бейли вече издиша, то това е скоростното му пеене. Когато оборотите се завъртят по-бързо, роденият в Лафайет, Индиана, музикант просто започва да буксува.

След това обаче дойде "Sorry" от саундтрака към "Кечистът" и си пролича, че в „дъртия все още има живот", както би се изразил вампирът Лестат. "Estranged" е композиция, за която е излишно да се говори и вероятно мнозина преживяха музикален катарзис по време на нейното изпълнение.

Axl се е обградил с фамозни музиканти. Всеки един от тримата му китаристи е пълен изверг и заслужено получава неколкократни възможности да чегърта по душите на феновете със солото си.

Печелещият симпатии дори само заради визуалната си прилика с Ейдриън Броуди - Richard Fortus бе първи, а след него и DJ Ashba и Ron "Bumblefoot" Thal ни убедиха в неоспоримата си класа. Последният дори ни изпълни самостоятелно парче, както това стори и басистът Tommy Stinson. Отколешният съратник на Rose - Dizzy Reed, също се отчете със соло на пианото.

Инструменталните партии на всяка една песен бяха докарвани почти до съвършенство - справка "Sweet Child O'Mine". Самият Уилям Брус също прокара пръсти по клавишите, разгрявайки и без това нажеженото до червено множество с "Another Brick in The Wall".

"November Rain", "Don't Cry", "Civil War"... Или си бил там, или можеш да се опиташ да оправдаеш отсъствието си с прочетени по форумите коментари, че Axl бъркал тоновете. След всеизвестния кавър на Дилан, станал по-прочут от оригинала („Knockin' on a heaven's door), и "Nightrain" осморката се прибра за кратко.

За да се върне с "Madagascar", която бе и фиаското на рижата легенда за вечерта. На тази песен лидерът на янкитата се поизложи стабилно, което явно доведе до известно раздразнение у него. Но пък нужните корекции бяха взети, за да завърши всичко по подобаващ начин.

Имаше още две кавъра на легендарни рок класики като "Dead Flowers" и "Whole Lotta Rosie". За да дойде грандиозният завършек. С доста по-шумна от очакваното версия на "Patience" и непреходната "Paradise City", по време на която заря и конфети обагриха сцената в златисто и червено.

След целия предварителен негативизъм, с който бяха залeти Guns N' Roses, те отговориха по най-добрия възможен начин - с адско шоу. Да, Axl Rose е понатежал и гласът му със сигурност не е на нивото, на което беше. Да, с безкрайните си капризи той отнема от блясъка на групата си и неизвестността, която съпътства излизането им на сцената, не влияе по най-добрия възможен начин на феновете.

Но Guns N' Roses за честни с теб, защото свирят всичко, което искаш да чуеш от тях. След като си бил на техен концерт, съвсем спокойно може да не повтаряш. Въпреки че и аз и ти знаем, че ще отидем пак.

София може и да не е най-райският град на Земята. Вчера обаче поне за 3 часа и 10 минути над 20 000 човека намираха тревата му за по-зелена, а момичетата около себе си за по-красиви.