Културата у нас: Повече хора ходят в музеи и библиотеки, намаляват зрителите в кина и театри

Националният статистически институт (НСИ) представи обобщена информация за културата в страната, на база на данни за броя и дейността на регистрираните библиотеки, кина, радио- и телевизионни оператори, музеи, театри и др. в България за 2025 година.

Музеи

Посещенията в музеите са 6 394 000 и се увеличават с 26.1% спрямо 2024 г. 11% или 700 000 от посещенията се регистрирани в дни със свободен вход. Посещенията на чужди граждани са със 105 хиляди или с 9.6% повече.

Източник: НСИ

По данни към 31 декември 2025 г. самостоятелните музеи в страната са 182. 100 от тях са общи, а 82 са специализирани, като към последните се причисляват и художествени галерии. Националния музеен фонд включва 7 865 000 движимите културни ценности, като в сравнение с 2024 г. броят им се увеличава с 1.7%.

Сценични изкуства

През 2025 г. в действащите 89 театъра в страната са организирани 16 124 представления, посетени от 2 303 000 зрители. Спрямо 2024 г. броят на представленията се запазва, докато посещаемостта намалява с 2.8%. Средният брой посетители на едно представление е 143, както и през предходната година.

Източник: НСИ

НСИ представя и статистика за театрите по вид и реализираните в тях постановки през 2025 г.:

• 39 драматични театъра с 6 053 представления;
• 7 оперни и балетни театъра с 890 представления;
• 3 оперетни театъра с 430 представления;
• 25 куклени театъра с 6 061 представления;
• 8 драматично-куклени театъра с 1 819 представления.

Цирковете у нас са 7, като в тях са изнесени 871 представления.

В страната са развивали дейност 66 музикални колектива - 10 филхармонии и симфониети, 27 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 29 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с 37.5% спрямо 2024 година.

Обновена

Рене Карабаш е убедена, че читателите биха отредили на романа ѝ "Букър"

Чувствах се като през 1994 г. на световното по футбол, заяви тя за снощната церемония

Библиотеки

Данните обхващат библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици. По данни за 2025 г. те са 49, а бщият им фонд се състои от 34 750 000 библиотечни документа - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др. С най-голям дял са книгите - 58.1%, или 20 189 000. Следват другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 26.1% (9 084 000), и периодичните и серийните издания - 15.8% (5 477 000).

Източник: НСИ

Регистрираните читатели са 287 хил., като се отчита увеличение с 3.6% спрямо 2024 г.. Посещенията са с 12.5% повече в сравнение с миналата година и достигат 4 930 хиляди. Заетият библиотечен фонд възлиза 7 567 000 библиотечни единици.

Източник: НСИ

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" през 2025 г. се съхраняват 8 596 000 библиотечни документа, или с 23 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 27-те регионални библиотеки в областните центрове е 12 231 000 единици, като заетият фонд в тях е намалял с 41 хил. единици в сравнение с 2024 г.

Източник: НСИ

Кина

По данни към края на 2025 г. кината в страната са 85, а киноекраните - 238, като броят им намалява с 2 спрямо 2024 г. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57.2% от всички прожекции и 62.6% от посещенията. Всравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 4.7%, а посещенията намаляват с 8.1%.

Най-много са кината в Югозападния район - 28, със 143 хил. прожекции, посетени от 2 049 хил. зрители. В столицата са функционирали 17 кина с 85 екрана, в които са прожектирани 2 932 филма.

Кина, екрани, прожекции и посещения

Радиопрограми

През 2025 г. в страната са функционирали 70 регистрирани и лицензирани радиооператори, които са излъчили 583 000 часа радиопредавания - с 23 867 часа по-малко в сравнение с 2024 г. Най-голям е делът на музикалните предавания - 63.5%, следвани от новините - 8%.

Източник: НСИ

Телевизионни програми

През 2025 г. в страната са развивали дейност 123 български телевизионни оператори - с 4 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 816 400 часа, или с 1.8% повече в сравнение с 2024 година.

Излъчени са специализирани предавания с продължителност, както следва:

• художествени предавания (игрални и телевизионни) - 201.3 хил. часа;
• музикални предавания - 143.0 хил. часа;
• спортни предавания - 83.2 хил. часа;
• новини - 45.3хил. часа;
• реклами - 48.8 хил. часа;
• образователни предавания - 9.5 хил. часа.

Източник: НСИ