Съботната вечер доказа още веднъж, че симбиозата Сфумато-Господинов е достатъчно магнетична, заредена с мистика, предизвикваща интерес и любопитство и не на последно място способна да пълни зали.

Дори в хубава пролетна вечер, дори с непознатата, но много задушевна и приласкаваща покана за Леко вечерно четене – по тъмно от 21 часа – на всичкото отгоре озаглавено “Чета Елиът, слушам Бийтълс”.

Залата на театрална работилница Сфумато бе пълна.
Правостоящите места – също, дори там, където нямаше места, пак беше пълно.

Поетът Господинов стана актьор, Владо Пенев и Албена Георгиева – поети, групата студенти от НАТФИЗ – и двете заедно, а тандемът Младенова-Добчев пя, рецитира, танцува и режисира.

Имаше и музика – Бийтълс, и прожектори, дори и гласът на Елиът намери мястото си в това леко вечерно четене.

Слушахме и гледахме текстове – явно позабравили този начин на контакт с поезията, различаващ се от уединението с книга в ръка.

Актьор, поети и режисьори изчетоха и изиграха творби от трите стихосбирки на Господинов – “Лапидариум” – спомняте ли си я?, “Черешата на един народ” и “Писма до Гаустин”.
Все неща познати, известни, търсени и преиздавани, но изведнъж, там в Сфумато, показали някаква друга своя страна, изненадала и провокирала публиката, изострила сетивата на ексчитателя.

Сякаш усетихме вкуса на майчината лютеница, опитахме странната комбинация от чай със сметана и почувствахме ритъма на най-дългото и бавно парче на света.

После, докато поздравявахме тези, които бяха на сцената, си мислехме как с фантазия и въображение неподозираните неща излизат наяве и че онзи режисьор може да е бил прав, казвайки, че “совите не са това, което....”.

Идеята на Сфумато е тези леки вечерни четения да представят всеки път различни автори, контексти и идеи.
Само че въпросната съботна вечер сигурно ще се повтори още веднъж, а може и два пъти – ей така, заради публиката, актьорът, поетите и режисьорите.

А и още нещо – това леко четене доста тежко вдигна летвата, но пък началото е най-трудно, затова ще чакаме.