Каменни котви, открити от водолази от подводна експедиция на Националния исторически музей край Созопол, разбиват няколко научни представи и митове около значими исторически събития.

Експедицията е ръководена от д-р Иван Христов, зам.-директор на НИМ.

Находките са направени в древно пристанище, разположено западно от остров Свети Кирик и Юлита край Созопол.

Формите на котвите свидетелстват, че те са използвани през ХV-ХІІ век пр.Хр. от крито-микенски, карийски или финикийски мореплаватели в епохата преди Троянската война.

Досега се смяташе, че първите средиземноморски мореплаватели в Черно море са гърците, влезли в морето ни през ХІІ в.пр.Хр. Котвите от Созопол разбиват тази представа, доказвайки някои легендарни сведения, че корабоплаване в Черно море има поне едно хилядолетие по-рано, коментира проф. Божидар Димитров.

Те потвърждават, че Троянската война е избухнала не заради хубавата Елена, а заради митата и акцизите, които троянци са наложили на древните мореплаватели, възползувайки се от контрола си над Дарданелите - входа за Черно море.

Котвите са от здрав варовик с красиви форми, на тях има пробити по два или три отвора. През единия е минавало котвеното въже, а през другите дървени колове, които са задирали в дъното и спирали кораба.

Всяка от тях тежи по 200 кг и очевидно са принадлежали на кораби с голяма за времето товароподемност - 150-200 тона. Не е и тайна какво са изнасяли от нашите брегове тези кораби. Преди всичко жито, но също и солена и сушена риба, кожи, дървен материал, метали (мед, желязо, сребро, олово), сол.