С влизането зад огражденията на фестивалните сцени в третата вечер на Spirit of Burgas ни посрещнаха топли ритми и мек звук на саксофон. Германската реге звезда Gentleman и невероятните The Evolution вече бяха събрали тълпи от ентусиасти, докато ние с танцова стъпка напредвахме към главната сцената.
Пред нея истински чистата и тотално моделираща доброто настроение енергия се просмукваше и процеждаше през телата, заразителна и безкрайно освобождаваща.
Наред с позитивните послания на музиката си германците изненадаха и с неочаквания жест на подкрепа, изразен по повод атентата на бургаското летище. С това ни напомниха, че музиката е не просто посредник за пренасянето на настроение и отмора, но и мощен инструмент за адресиране на реални проблеми.
След бърз отскок за доза живителни течности пред голямата сцена започна да нараства очакването на Chase & Status. Електронното дуо, към което на живо се присъединяват Rage MC и барабанистът Анди Гангадийн, се появи, за да изпълни душите на феновете със здрав дръмендбейс и запомнящ се дъбстеп.
Колаборациите им с Jay Z, Plan B, Snoop Dog, Tinie Tempah, Cee Lo Green, Rihanna и много други съотворяват истински фюжън звученето на музиката на Сол Милтън и Уил Кенард, до което се докосна и българската публика снощи. Чухме и прекрасното „Let you go", но публиката не искаше да ги пусне и за секунда. Ърбан и ъндърграунд се миксираха, а вокалите мелодично се изливаха от видео стените. Последва и готин кавър на „Killing in the name" на Rage against the machine, който съвсем раздвижи феновете.
За разочарование на най-отдадените в тълпата дуото слезе от сцената само след час, въпреки че според програмата шоуто им трябваше да продължи час и половина.
Отправихме се към рок арената, където англичаните от The Jim Jones Revue ни помогнаха да преосмислим копнежа по автентичния рокендрол във века на електрониката.
В музиката им актуалността неизменно прозираше зад познатото - дали в простичките и мелодични китарни рифове, или в завихрящите диалози между музикантите, или пък в интереса, с който феновете наблюдаваха. Те не бяха много, нито бяха много шумни, но малко им трябваше да заподскачат в дивия ритъм на рокендрола.
Около 23:00 тълпата масово се насочваше отново към главната сцена, готова за най-тежкото изживяване на фестивала. Korn избухнаха и без много приказки започнаха да свирят парче след парче, подлудявайки вече изморените и потни тела на плажа.
За изненада на мнозина бас китарата беше поверена на Райън Мартиние от Mudvayne, който по време на цялото европейско турне на бандата замества емблематичния Фийлди, предпочел да остане у дома със съпругата си в очакването на раждането на детето им.
Ниските тонове на китарите, ударният звук на злокобния сет барабани и извънземният глас на Джонатан Дейвис, лутащ се между медолични вокали и гърлени изблици, хипнотизираха феновете на бандата.
А докато някои от старите им почитатели, които от месеци обясняваха как нямат работа на концерта, защото не слушат дъбстеп, няколко хиляди други се размазваха на парчетата от новия албум на групата, които имат страхотен заряд на живо. А недоволни от сетлиста просто не трябва да има, защото в началото бандата удари няколко парчета от първите си албуми, след това се концентрира върху новия, за да ни довърши с най-големите си хитове.
Истински зареждащо бе да гледаш Джонатан Дейвис, който не спря да мята коса, да жестикулира усещанията си и да избухва заедно с нас. Още по-впечатляващи обаче бяха безупречните му вокали, които прорязваха влажния бургаски въздух.
Мега хитовете „Freak on a leash" и „Falling away from me" изляха приятната си агресия на сцената и тотално разтърсиха тълпата. Със соло изпълнения на бас китара, барабани и китара преминахме през втората част на шоуто, в която фронтменът най-накрая проговори на публиката.
„The Wall" и „Goodbye cruel world" на Pink Floyd прозвучаха в незабравима смес с вокалите на Дейвис и струните на Джеймс „Мънки" Шафър. Хиляди гласове запяха, за да изпратят музикантите отново.
Следващото завръщане беше за последно. Чухме разбиващото изпълнение на фронтмена на гайда в "Shoots and ladders", който преля във втората част на "One" на Metallica. Последва "Got the life", а разбиващият финал бе очакван от всички - "Blind" - парчето, което отвори много очи в средата на 90-те.
Korn се влюбиха в българската публика до край. Мънки разхвърли перцата си, барабанистът размята палките си и се снима с публиката, а Дейвис раздаде всичките си целувки и неколкократно ни изпрати сърцето си.
След освобождаването на примката около главната сцена част от потока започна да се влива във вече запълненото пространство пред рок сцената. Дългоочакваните любимци на метъл феновете Odd Crew разяриха до бяс тълапата с „Two steps to hell", а после деликатно я укротиха с „I ain't losing myself".
Докато железният пясък като в добре заучен ритуал се лепеше по потните, лъскави тела, бандата държеше в здрава и неразрушима хватка публиката си. А когато не можеш да останеш безразличен към полудялата тълпа, то значи бандата наистина си струва.
Завършихме леко със свежото звучене на румънската банда Popa Sapka, чиято нестихваща енергия завладя всички, избрали да се насладят на музиката им. Алтернативното звучене разнасяше щастие във въздуха и с усмивка ни изпрати от последната трета вечер на Spirit of Burgas 2012. Както всяка година, не ни се тръгваше.
USD
CHF
EUR
GBP
