Повече от три години, след като Русия започна войната си в Украйна, руски граждани и компании продължават да поддържат значително присъствие в сферата на имотите и бизнеса в България. Това разкрива ограниченията при прилагането на санкциите на ЕС и трайните икономически връзки между двете държави.
Данни, получени от в. "Сега", партньор на EUalive, от Агенцията по вписванията, показват, че руски граждани са продължили да придобиват недвижими имоти в България дори след 24 февруари 2022 г., когато Кремъл започна войната си срещу Украйна и впоследствие обяви България за "неприятелска държава".
Според Агенцията по вписванията проверки по националност и регистрация на компании са установили 14 229 имотни записа и 10 375 собственици, свързани с 10 954 недвижими имота в цяла България. Около половината от имотите се намират в черноморската община Несебър, където е разположен курортният район "Слънчев бряг".
От тези записи 8 723 са създадени след началото на войната в Украйна, което предполага, че придобиването на имоти от руски граждани е продължило в голям мащаб въпреки геополитическия разрив между Москва и София.
Санкциите на ЕС не налагат пълна забрана за руски граждани да притежават или купуват имоти в България или другаде в Съюза. Въпреки това сделки, включващи санкционирани лица или организации, могат да бъдат блокирани, а банките, нотариусите и държавните органи са задължени да извършват проверки, свързани със санкциите и мерките срещу прането на пари. На практика ограниченията действат основно чрез финансов контрол и замразяване на активи, а не чрез пълна забрана за притежание на недвижими имоти.
Притежаваните от руснаци имоти са разпределени из цяла България, с концентрация в крайбрежни и туристически райони, като Варна, Бургас, Созопол, Поморие, Балчик и зимния курорт Банско. Свързана с руски граждани собственост е регистрирана и в София.
Данните бяха публикувани едва след съдебна битка, подкрепена от Програмата "Достъп до информация", което подчертава по-широките опасения относно прозрачността и контрола върху руската икономическа дейност в България.
Агенцията по вписванията отбелязва, че националността не е задължително поле в българските имотни регистрации и затова данните може да са непълни. От 2018 г. обаче интегрираната система за кадастър и имотна регистрация в България позволява информацията за националност да бъде включвана, когато е налична в нотариалните актове.
Освен в сферата на недвижимите имоти, данните разкриват и значително руско присъствие в българския корпоративен сектор.
Агенцията по вписванията е идентифицирала 7 854 български компании, в които руски граждани или руски юридически лица участват като акционери или еднолични собственици. Макар това да представлява под 1% от всички регистрирани капиталови дружества в България, близо 1 000 от вписванията са добавени след началото на войната.
Данните включват руски граждани, регистрирани като действителни собственици съгласно българското законодателство срещу прането на пари, както и руски юридически лица, упражняващи пряк или косвен контрол върху български фирми.
В същото време статистиката дава и рядък поглед върху това как на практика се прилагат санкциите на ЕС срещу Русия.
Агенцията по вписванията съобщава за 37 отказа, свързани със санкционни ограничения, засягащи 18 компании. Няколко случая касаят организации, свързани със санкционирани руски олигарси или контролирани от държавата активи.
Сред засегнатите компании са "ВТБ Капитал", свързана със санкционирания банкер Андрей Костин, и "Еврохим Агро България", свързана със семейството на руския олигарх Андрей Мелниченко.
В случая с "Еврохим" българските власти директно са се позовали на регламентите на ЕС за санкциите, описвайки как собствеността е била прехвърлена на съпругата на Мелниченко — Александра — малко преди налагането на санкциите, като властите са заключили, че тя е продължила да се облагодетелства от същите икономически интереси.
Други блокирани сделки са включвали опити за промяна на управленските структури в компании, чиито крайни собственици остават под санкции.
Санкционният режим е засегнал и свързани с руската държава активи в България. Властите са блокирали промени в управлението на курортния комплекс "Камчия" на Черноморието, собственост на град Москва, както и опит за прехвърляне на имот, свързан с културния център "Московски дом" в София.
Няколко транспортни компании, създадени от руски граждани, са получили отказ за регистрация, тъй като декларираната им дейност е включвала транспортни услуги — сектор, ограничен от санкциите на ЕС срещу руски оператори.
Един особено необичаен случай е включвал опит на българска компания да увеличи капитала си чрез апортна вноска на хеликоптер с руска регистрация, което е било блокирано съгласно авиационните санкции на ЕС.
Данните показват и откази, свързани със санкции срещу компании с беларуска връзка, заради ролята на Минск в подкрепа на руската инвазия в Украйна.
Разкритията идват в момент, когато България — член на ЕС и НАТО — продължава да балансира между официалната си подкрепа за европейската санкционна политика и дългогодишните икономически, енергийни и исторически връзки с Русия. София изгони руски дипломати след инвазията и подкрепи последователните пакети санкции на ЕС, но руското икономическо и културно влияние остава видимо.
За новото българско правителство, ръководено от Румен Радев и неговата партия "Прогресивна България", темата вероятно ще привлече още по-строго внимание както от Брюксел, така и от европейските съюзници на Украйна. Радев многократно е критикувал някои от подходите на Запада към войната в Украйна и се е противопоставял на по-дълбоко военно участие — позиции, които засилиха опасенията сред критиците относно ангажимента на София към по-твърда линия срещу Москва. На този фон продължаващото присъствие на руски капитали в българските недвижими имоти, туризма и корпоративните структури рискува да засили възприятията, че прилагането на санкциите остава неравномерно въпреки официалната подкрепа на България за мерките на ЕС.
Публикуваните от Агенцията по вписванията данни илюстрират и по-широк европейски проблем: макар санкциите да могат да блокират сделки и да замразяват активи, разрушаването на дългогодишно изградени руски икономически мрежи в държавите членки на ЕС остава далеч по-сложно предизвикателство.
Отделно, преди дни стана ясно, че огромен курортен комплекс с размерите на малък град е бил изграден незаконно близо до град Варна.
Кметът Благомир Коцев заяви, че около 10 хектара земя се застрояват без необходимите разрешителни, като 104 големи сгради вече са завършени или са в процес на строеж.
Инвеститорът зад проекта е украински гражданин, а мястото на незаконното селище се намира близо до защитен природен парк и в близост до "Златни пясъци" — един от най-големите морски курорти в България.
Освен жилищни сгради вече е изградена и инфраструктура, включително канализационни системи и електрически подстанции, въпреки че кметът заяви, че не са издавани официални разрешителни за строителството.
Изграждането на курортния комплекс е започнало още през 2023 г. Първоначалните сигнали до властите са били свързани със сеч на вековни дървета, но националните институции са пренебрегнали предупрежденията.
Директорът на варненската полиция Цветан Пировски заяви, че полицейската операция във вторник е била първият случай, в който властите са открили работници на обекта. 29 работници са били задържани, като повечето от тях са се опитали да се укрият в околната гора. Всички са били чужди граждани от Украйна и Молдова.
"Трудно е да се повярва, че подобна дейност може да продължава с години без участие или подкрепа от доста високи нива. Това е нещо, което трябва да бъде разследвано", категоричен бе Коцев.
Разследване на EUalive установи, че т.нар. "незаконен град" край Варна се е разширил, след като властите са издали "удостоверения за търпимост" за сградите през 2023 г., когато общината е била контролирана от бившата управляваща партия ГЕРБ на Бойко Борисов.
Три документа са дали на украинския бизнесмен Олег Невзоров практически пълна свобода да започне строителство в района Баба Алино край "Златни пясъци".
Същият бизнесмен беше обявен за персона нон грата в България миналата година от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), въпреки че решението беше отменено само дни по-късно.
"Удостоверенията за търпимост са били издадени по време на управлението на ГЕРБ от главния архитект на района, което е шокиращо, защото дори една обикновена проверка на място би показала, че тези сгради са построени наскоро", заяви пред EUalive варненският депутат Стела Николова от "Демократична България".
В момента текат две разследвания на българската прокуратура.
"Нашата операция потвърди, че в комплекса има 104 сгради в строеж или вече завършени, и нито една от тях няма издадено разрешение за строеж от община Варна", посочи Коцев.
Сред постройките има 24 двуетажни къщи, всяка с разгъната застроена площ от 280 квадратни метра.
"Има също многоетажни жилищни блокове в строеж, както и обширни озеленени вътрешни пространства", добави кметът.
Властите вече са блокирали по-нататъшната строителна дейност на обекта и са започнали правни процедури за официалното класифициране на сградите като незаконни постройки — процес, който в крайна сметка може да доведе до тяхното събаряне.
По-късно ръководството на частния инвеститор Корпорация КУБ заяви, че е "дълбоко възмутено от изявленията и подвеждащите внушения, направени от местната администрация и кмета на Варна" относно инвестициите и собствеността на компанията в района на Баба Алино.
"Имаме сериозни възражения срещу категорично изразените мнения и пълното разминаване между фактите и реалните планове и проекти, реализирани досега от компанията в района на Варна", заявиха от компанията.
USD
CHF
GBP
