След кратко боледуване почина актьорът Петър Петров.

Поклонението ще е в петък,17 август, от 11 ч. в църквата Свети Седмочисленици в София, съобщиха от семейството му. Петър Петров е роден на 20 септември 1939 г. в София.

Той е 35 години на сцената на Младежкия театър, има над сто роли на сцената, в киното и телевизията. Най-силните му, според него самия, са ролите, създадени през 60-те и 80-те години, на Холдън Колфийлд в "Спасителят в ръжта" на Селинджър /реж. Людмил Стайков/, на Филип Втори в "Дон Карлос" на Шилер /реж. Гриша Островски/ и от моноспектакъла "Разговор с Гоя" на Иво Андрич .

Роден е през 1939 г. в София, през 1957 г. е приет във ВИТИЗ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски. Четири години е в Бургаския театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на младия тогава поет Недялко Йорданов и рециталите стават неотменима част от сценичния му живот.

Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата по онова време той е Пиеро от "Златното Ключе" (1964), котаракът от "Когато куклите не спят" (1968), разказвачът от "Снежната кралица" (1971), кучето от "Веселите музиканти" (1972) и Арамис от "Тримата мускетари" (1973).

Възрастните го помнят в постановките на  "Мой бедни Марат" на Алексей Арбузов (1966), "Варвари" на Максим Горки (1970), "Човекът си е човек" на Б. Брехт (1975), "Двамата веронци" (1978) и "Укротяване на опърничавата" и "Напразни усилия на любовта" на Шекспир (1985) на Шекпир (1980), "Крал Джон" на Фр. Дюренмат (1988), "Женитба" на Н. Гогол (1989), "Три сестри" на Чехов (1993).

От 1981 Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", от 1999 г. е професор.

От БНТ напомнят, че през последните 20 години Петър Петров е помагал на телевизионните журналисти да подобрят дикцията си, работел е и с репортери и водещи от различни телевизии.