Напусна ни преждевременно една от най-ярките съвременни български поетеси, Ваня Петкова, приела в последните години името Хатидже Сатик, съобщава kafene.bg. Нейните талантливи книги "Солени ветрове", "Куршуми в писъка", "Привличане", "Грешница", "Предсказание", "Черната гълъбица", "Кестенова любов", "Цигански романс", "Земетресение" и др. винаги бяха очаквани с оправдан интерес от многобройните й почитатели, от литературната критика, от нейните колеги.
Тя ще остане в паметта ни като една от даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите си за свободата на жената, човешката солидарност и справедливост, с особената си чувствителност по най-съдбоносните национални и общочовешки събития, проблеми и колизии, като най-непримиримата защитница на каузата на арабските народи за свобода и независимост.
Ваня Петкова (Хатидже Садик) беше една от уважаваните и признати преводачки на поезия от руски, арабски, арменски, сръбски и френски език.
Поклон пред светлата й памет.
Владо
на 29.04.2009 в 16:38:07 #11Подкрепям Мургавей
Никой българин няма да приеме такова грозно джагалско име.
melpomena
на 28.04.2009 в 14:12:51 #10А на Мургавей искам да кажа, че Ваня Петкова беше чистокръвна българка.
melpomena
на 28.04.2009 в 14:11:18 #9Бог да я прости! Колкото и странности да имаше тази жена, тя си остава една от най-добрите ни съвременни поетеси.
Arhangel
на 27.04.2009 в 23:50:52 #8Бог да я прости
Нюз, абе сложете една снимка на тази жена,че доста хора не я познаваме

BELITSA
на 27.04.2009 в 23:13:08 #7Рождението на красотата В онази първобитна нощ човекът бил самотен. И пещерата тихичко заплакала със сините сълзи на сталактитите. Навън се стичали потоци от луна по лактите на вечните секвои и хиляди луни от езера люлеели небето в свойте орбити. Човекът не заспал през тази нощ. Той тръгнал бавно покрай бисерните хълмове, а дългите лиани го прегръщали и го задържали в зелените си кълнове. Летели птици. Падали звездите и гаснели във топлите гнезда. Човекът сложил длан върху косите си и тръгнал пак към свойта пещера. Но спрял пред входа и замаян. На сребърния мъх под сталактитите сред огъня на дивите цветя, навярно сбъркала във тази нощ следите си лежала тихо Първата жена. Течали лъскавите струи на косите и, очите и стопявали нощта и старите дървета се разлистяли под тръпните луни на младостта. Човекът паднал на колене омагьосан, а после сянката му легнала в мъха и бистрите кристали отразили живота в първата му простота. На сутринта, когато се събудил - до него във леглото - празнота. Той скочил лудо, хвърлил се безумен, но вън денят тежал от яснота. ... И той утихнал. Векове пораснал след тази първобитна нощ. До розовия камък се изправил и с нокти издълбал във вечността най-хубавия спомен от живота си - една жена нощувала случайно във неговата пещера. Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.
investor1
на 27.04.2009 в 22:51:34 #6хич не се учудвам, че в бг има толкова пропаднали индивиди, които тънат в мизерия не знам какъв изрод може да пише коментари като тези долу
ЙОДА
на 27.04.2009 в 22:15:07 #5Блудница ВСИЧКИ ПЪТИЩА КЪМ ТЕБЕ ВОДЯТ. Ти навярно си го знаел, щом приемал си спокойно мойте блудства, мойте речи и коварствата безбройни и сърдечните ми сечи. Ти навярно си го знаел! Че крилата две на птица - аз и ти сме в този свят и ще бъда мъченица, след живот на плач богат. Ти навярно си го знаел, че в древността сме били кръвно свързани със тебе и във бъдещето сили за плода ни са потребни. Ти навярнo си го знаел! Че ме пуснал Бог случайно на земята като чудо, че съм неразбрана тайна, а за хората съм луда. Ти навярно си го знаел! Ти си знаел всичко! ВСИЧКО! И молитвата победна аз пред тебе на колене днеска сричам, сричам... Блудна твоя дъщеря, жена последна - във греха най-силно те обичам!
здз
на 27.04.2009 в 21:50:03 #4Ранбо силек По твойта логика ти първи трябва да се махаш от планетата ни.....ех хора ли сте вие или говеда. Поклон пред поета независимо от къде е и какъв е!!!! Ех колко тъжно!!!
Юлиан-3
на 27.04.2009 в 21:48:53 #3прекрасна поетеса.....част от коментарите тук са просто патология
breza
на 27.04.2009 в 21:41:02 #2ЙОДА
на 27.04.2009 в 21:38:27 #1"Не тръгвайте със женен мъж дори кафе да пиете. Те, всичките са някак отчуждени, от това, което имат вкъщи..." Прекрасните стихове на тази Амазонка на българската поезия, ще ни помагат да помним като рядък талант! Поклон пред паметта й!