На 23 април светът отбелязва деня на книгата и авторското право. Датата е символична за литературата, тъй като на нея през 1616 г. са починали двама от титаните на световната литература Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес.

По повод 400-годишнината от смъртта на Шекспир на книжния ни пазар се появи книгата на писателя и учител Георги Велев „Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената”, от ИК „Пчелин”.

Представянето на книгата събра в Централния дом на архитекта в София десетки ученици, писатели и издатели.

Според автора Достоевски и Шекспир остават вечно живи, защото непрестанно вълнуват хората.

Снимка 230225

Любопитен е поводът, който насочва вниманието на Велев към творчеството на двамата гении - разчитането на разказа „По жицата” на Йордан Йовков.

„Оказа се, че за творбата не е казано най-важното – че за главния герой Гунчо преди срещата му с Моканина бялата лястовица е най-черно унижение. Безнадеждното влачене по прашните пътища започва под диктата на устата кумица, която натрапва да търсят някаква чудотворна бяла лястовица. На лекомислените й приказки Гунчо не може да се противопостави, защото „заплака момичето, залови се майка му”. Пред Моканина измъченият селянин изповядва тежките си грижи, но и болката, че силом е въвлечен в глупаво приключение. Моканина разбира своя събрат и образно казано измъква бялата лястовица от калта на внушението”, разказва Георги Велев.

Той обяснява, че се е въодушевил от откритието си за парализиращата сила на внушението и решил да го провери в някои от най-трудните световни шедьоври.

„Започнах с романа на Достоевски „Братя Карамазови”. Изведнъж попаднах на птича следа – разказа на Коля Красоткин за историята му с гъската на пазара. В нея по изтънчен начин е разиграна най-сложната философска проблематика на романа – как се случва така, че чрез подло внушение лакеят Смердяков впримчва мислителя Иван Карамазов в интригата за убийството на бащата”, обяснява още Велев.

Авторът допълва, че след това се заел да препотвърди откритието си от „По жицата” в енигмата „Хамлет”. „След няколкочасово взиране отново попаднах на птича следа – кукуригането на петела, което „изпарява” Призрака на стария Хамлет и се досетих, че това е репетиция”, казва още писателят, добавяйки, че в книгата си недвусмислено доказва, че Призракът е инсинуация на Клавдий.

„Целта му е да надъха у Хамлет неконтролируема ярост и очаква принцът да влети с извадена шпага в тронната зала, където тече празничният пир. Охраната го ликвидира и така похитителят на кралската корона се избавя от кошмарния си племенник”, пояснява той.

Годишнината от смъртта на великия драматург тази година съвпада с Лазаровден. „Шекспир и Достоевски възкръсват, щом се докоснем до загадъчното им творчество”, заключава Георги Велев.