Ако някой ви каже, че под проливен дъжд и гръмотевици Дейвид Ковърдейл му е пял „китка" на Burn и Stormbringer...? А, че в два след полунощ Def Leppard са разтърсили София с Let's Get Rocked....?

За тези, които по-скептично ще приемат този разказ - да, случи се.

20 хиляди - междувпрочем, рекорд за стадион „Академик", станаха свидетели на едно необичайно и по своеобразен начин изключително емоционално рок шоу.

То започна сравнително добре, след като Тома от Мюзик Айдъл подгря хилядите с Highway to Hell на AC/DC (поне усетихме колко ни се иска Ангъс и компания да дойдат в София) и Paranoid на Black Sabbath...

След това обаче разбрахме защо сцената стоеше толкова празна. Организаторите от SME ни зашеметиха с новината, че тировете с техниката на Снейк и Деф Лепард били задържани три часа на македонската граница (нямало ток при любимите ни западни съседи) и концертът ще се забави неопределено време.

Множеството прие доста спокойно вестта и се отдаде на кротко пиене на бира (търговците сигурно са направили супер обороти на този концерт).

Но което трябва да се случи, се случва... и един час преди полунощ на сцената стъпи един от законодателите на хард и блус рока.

Дейвид Ковърдейл за пореден път се убеди в уникалността на българската публика, доказана от „взрива", последвал появата му на сцената.

Както стана ясно по-късно, хилядите доказаха и по още един начин любовта си към Дейвид и великата музика.

Е, вярно, че гласът му не е от времената на Trouble и Lovehunter, но достатъчни са само първите акорди на Fool For Your Loving и Ain't No Love In The Heart Of The City, за да забравим за логиката на времето и човешката физиология.

Както се казва, „купонът" започна по средата на концерта, когато над стадиона заваля проливен дъжд, обилно мокрещ не само публиката, но и сцената.

Рокаджиите на Ковърдейл обаче въобще не се смутиха, макар че газеха локвите по сцената, което в добавка с електрическите китари не изглеждаше особено безопасно.

Публиката също не мръдна и бе „наградена" с Ain't No Love In The Heart Of The City, Here I Go Again и спомената вече знаменита „китка" от мегахитовете на Deep Purple Burn и Stormbringer.

След което мокрият до кости Дейвид и групата му се сбогуваха с мокрите до кости фенове, които под леещия се дъжд изчакаха преоборудването на сцената с техниката на Def Leppard.

30 минути след полунащ, без да им пука от дъжда, Джо Елиът, Фил Колън и компания сбъднаха мечтите на хилядите фенове на групата.

Със страхотен хъс те започнаха да редят хитове и парчета от новия си албум. А всичко съвсем си дойде на място, след като дъждът взе че спря.

Бандата се развихри, демонстрирайки респектиращ саунд, а фамозният Рик Алън с една ръка доказа, че с голямо рокаджийско сърце, съчетано с подкрепата на останалите от групата и разбира се уникалния комплект барабани могат да се преодоляват всички удари на съдбата.

Така се стигне да атрактивния час два след полунощ, разтърсващото Let's Get Rocked и обещанието на Джио Елиът да дойдат пак, дори и отново да вали.

Ние му повярвахме, защото силата на тази музика е вярата и откровеността.