След Бургас и Варна, София остана запленена от таланта на Ищар Алабина. Още от самото начало на първия си концерт в зала 1 на НДК екзотичната певица вдигна на крака публиката, нечакаща и да бъде подканяна дълго.

Близо два часа тя танцува заедно с Ищар, която умело ни доказа, че пред таланта границите между страните, културите и езиците изчезват за миг.

Родена в Израел, прекарала огромно време във Франция и обираща овациите на публиката по целия свят, "богинята" на етномузиката успя да усети духа на българската публика, която се впусна в многоцветната музикална приказка на Ищар, организирана благодарение на АРТ.БГ.

И макар че публиката е тази, която обикновено благодари, снощи Ищар не пропусна да благодари на чист български език след всяка една своя песен. Публиката пък й отвръщаше с още по-голямо желание да се впусне с танци на горещите ритми. А такива имаше много. Хитовете на Ищар - Sawah, C'Est La Vie, Last Kiss и Yalla Beena Yallahe от дебютния албум "Voice Of Alabina", ни припомниха, че лятото е съвсем близо... Певицата не пропусна да ни изпълни и истинския летен хит Ragga Boom от албума си "Je sais d'ou je viens".

В компанията на рапъра Джими Сисоко и 12-те музиканти и беквокалисти от групата "Алабина", синхронът с емоцията на публиката беше повече от пълен. Желанието на Ищар да пее и танцува не за, а с феновете си пролича съвсем в момента, в който тя почти сърдита на организаторите, които разпръснаха събралите се пред сцената десетки души, ги подтикна да се върнат отново там.

И въпреки че поради непознаването на далечния за нас роден език на Ищар, не успяхме да изпълним желанието й да пеем заедно с нея на емблематичната балада Horshat Hai Caliptus, тя ни даде друга красива възможност за това. Уникалното и изпято на перфектен български език изпълнение на "Облаче ле бяло" затаи иначе неспрялата да танцува родна публика. Пред нея пък Ищар призна, че още преди да посети страната ни, е знаела, че българските фенове умеят истински да оценяват онези музиканти, които творят с талант, хъс и от сърце. Може би именно заради това "богинята на плодорието" трябваше да пее два пъти един след друг в София - просто защото желаещите да я чуят бяха прекалено много.

А за онези, които припознават музиката на Ищар в тази на родните поп-фолк, тоест чалга "таланти", можем да кажем само едно - разликата между тях се крие именно в таланта. Стилът, усетът към семплата красота и липсата на пошлост са само приятните допълнения към горещата музиката на Ищар.

Ние ти благодарим, Ищар!