Националният исторически музей (НИМ), който доскоро нямаше свой експонат - глава на римски император, през миналата година се е сдобил по различни пътища (археологически разкопки, откупки, дарения, действия на специализираните служби) наведнъж с четири такива глави.

"Това не се е случвало дори на Лувъра и Ермитажа", коментира гордо директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

"Главите" са особен вид паметници в залите на музеите за римска древност. Всеки град от онова време, както се е полагало, е имал в центъра си паметник в цял ръст на действащия император. След смъртта му паметникът се е подменял с паметник на новия император. Което е струвало скъпо на общинския бюджет. Когато императорите са управлявали по 15-20 години бремето не е било чак толкова голямо, но по някое време императорите започнали да управляват само по две-три години. Тогава финансовото натоварване на общините ставало непосилно.

Общинарите все пак намерили изход. Направили главата на императора сменяема. Стърчи великолепна статуя на император и само главата му се сменя, щом падне от власт.  А старата глава – на боклука. И след 2000 години - при археолозите, уточняват от НИМ.

В новата зала на НИМ са изложени портретни изображения на императорите Публий Елий Хадриан (117-138) и Флавий Юлий Валент (364-378), загинал край Ивайловград, както и на императриците Юлия Меза и Юлия Соемия. Изложени са и други произведения на античната мраморна пластика.

Експозицията е финансирана от Министерството на културата с 25 хиляди лева.