
За негова беда обаче издателите на музиканта авангардист Джон Кейдж Peters Edition обвиниха Бат, че е откраднал парче, написано през 1952 г. и озаглавено 4’33.
Отначало музикантът се възпротиви, че върху тишината не може да се иска авторско право, защото е абсурдно, но впоследствие двете страни си стиснаха ръцете и бат се съгласи да плати огромната сума, като “компенсация за нанасяне на морални щети”.
Ироничните представители на медии изчислиха, че Бат е платил по 1800 лири за всяка една секунда от своята композиция.
По време на съдебния процес британецът се опитал да докаже, че тишината не е открадната, като докарал група музиканти, които оставили инструментите си и стояли безмълвни една минута.
В отговор на това обаче представителят на Peters Edition Николас Райдъл накарал кларинетистът да изсвири четирите минути тишина във версията на Кейдж.