След тежко боледуване на 50-годишна възраст почина Цветан Владовски-Чочо, предаде БТА.

Той бе вокалист на първата формация на Диана експрес, след което пя в Тангра в един от най-романтичните периоди на групата.

Незабравими ще останат хитовете му "Богатство", "Нашият град", "любовта, без която не можем".

След 1984 г. работи самостоятелно, а в началото на 90-те започва неговото сътрудничество с Лили Иванова.
Заедно с нея създават звукозаписно студио, тогава Владовски продуцира албума й "Хазарт".

Печели награди от "Златният Орфей" - Голямата награда/97, Първа награда/98.

С името на Чочо е свързана и една от най-хубавите песни в българския поп - "Безсъние", по текст на Александър Петров.
Припомнете си я:

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
 А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
Със рокерите, тръгнали нанякъде

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.