Джон ПристлиМърморещите и вечно оплакващи се човеци са крайно досадни, а понякога - направо неприятни.

Да се справим с тях е трудна и деликатна задача, но не и след като се появиха "Последни поръчки".

Това не е фирма за наемни главорези, а спектакъл в Театъра на Българската армия, чиято премиера бе вчера.

Когато вашите мърморковци се върнат от спектакъла, те най-вероятно ще говорят за впечатляващото изпълнение на Меглена Караламбова и едва ли ще измрънкат, че с такъв актьорски състав, в който са Вълчо Камарашев, Елена Райнова, Александър Дойнов, Радосвета Василева и Мирослав Косев, всяка млада режисьорка би могла да направи успешен дебют на софийска сцена.

Но и дори да предположим каканиженето на подобни завистливи мрънкания, трябва да се отбележи, че младата режисьорка Надя Асенова, която идва от Габровския театър, смело се намесва в текста на Джон Пристли и променя края на пиесата в полза на героинята на Йоана Буковска, която освен че изпълнява Хариета, а не Хари, както е в оригинала, ами и остава жива, отново противно на сценария на британския драматург, при който Хари се принася в жертва.

Но за да не негодувате какво ви занимавам с оригинала на Джон Пристли, който между другото не е "Последни поръчки", а "Розата и венецът", само ще добавя, че представлението се играе не на сцена, а в клуб - с истински бар столчета. Така в определени моменти Елена Райнова и Меглена Караламбова са на по-малко от една ръка разстояние от зрителите.

Вълнуващо нали - и то не само за публика, но и за актьори, имайки предвид, че при вчерашната премиера колега журналист изтърва огромния си диктофон (модел 80-те години) точно на милиметри от крака на Елена Райнова.

Тя разбира се не усети нищо - най-малкото защото в момента на конфузната случка бе Берта Рийд със силни болки в стомаха заради мазни банички.

Тази подробност я споменавам само, за да осведомите вашите вечни мърморковци, че актьорската професия не е толкова лесна, колкото те смятат и затова няма какво само да им завиждат.

В известна степен обаче представлението "Последни поръчки" си е за завиждане, защото би могло да гостува и в най-малкото село на България поради простата причина, че във всяко населено място има кръчма и тя много лесно би "приютила" спектакъла.
Така с "баровия" си формат "Последни поръчки" ще има възможност да достигне до младите зрители.
А сред тях има и такива, които на 14 годишна възраст все още не са гледали театрални представления наживо, призна директорът на Театъра на Българска армия - Митко Тодоров по време на пресконференцията след вчерашната премиера.

Той сподели и още една своя болка - че регионалните театри много рядко си гостуват.

А представяте ли си колко малко мърморковци би имало в един средно голям град, ако през него се изредят само софийските театри със своите спектакли?

За да бъдем реалисти обаче, трябва да признаем, че все ще остане някой вечно недоволстващ, който ще се оплаче, че от ходене по театри е останал без пари.

Вие обаче не му вярвайте - на него все пак са му останали някакви... за неговите последни поръчки, нали?