Над 8 хиляди души всяка година посещават музея в родната къща на Алеко Константинов в Свищов.

За да видят уникалната по рода си колекция от вещи и бит, запазили духа на великия български писател и общественик, любопитни посетители идват специално чак от Бразилия, Тайван, различни африкански държави, както и от целия Европейски съюз.

Къщата на Щастливеца е построена от баща му Иваница Хаджиконстантинов през 1861 г. Сградата е образец на богатите частни домове по това време - разгъната на два етажа, просторна, с широк двор и впечатляваща гледка към река Дунав, припомня БГНЕС в репортаж.

Още през 1911 г. у свищовлии се надига мнението да бъде създаден археологически музей в града, което се съчетава удачно с идеята на Класното учителско дружество родната къща на писателя да стане музей. Войните от 1912 г. до 1918 г. прекъсват осъществяването на този замисъл, но след тях - през 1919 г., е създаден Комитет за превръщане на родната къща на Алеко Константинов в къща-музей.

Идеята за създаване на музей е огласена из цяла България, търси се материална и морална помощ отвсякъде и от всички. В начинанието се включва и Свищовската дружба в София, начело с най-изявените си представители - професорите Иван Шишманов и Георги Данаилов. Започва и събирането на вещи и други предмети, принадлежали на видния общественик. В издирването ентусиазирано се включват граждани, учители, ученици и членове на археологическото дружество в града.

Така, след много труд, дългогодишните очаквания на свищовлии се сбъдват. На 15.05.1926 г. музеят е официално открит за гражданите. Музият на Алеко в Свищов, наред с тези в София, Пловдив и Варна, е един от малкото държавни музеи в страната до 1944 г.

През 1979 г. домът на писателя-хуморист става мемориален музей. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата търговска къща от втората половина на ХІХ в. Неслучайно в началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. в нея на два пъти отсяда руският император Александър ІІ. Тя е и мястото, избрано за седалище на първото гражданско управление в България, начело с Найден Геров, в което 14-годишният Алеко Константинов е писар.

Подредбата в дома на Алеко е запазена така, както когато в къщата е живял за кратко Александър II.

Руският император отсяда в дома при третото си посещение в България по време на освободителната Руско-Турска война, на 14 юли 1877 г. При пристигането на императора, входът на къщата е украсен с голям венец от живи цветя, държан от четири момичета в национални носии.

От балкона на бащината къща на Алеко императорът наблюдава преминаването на руските войски по моста през Дунава. Малкият Алеко присъства на тази сцена, което оставя светъл спомен в душата му и поражда обич към всичко руско.

Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. В останалата част на етажа чрез снимки, книги, писма и лични вещи са показани човешките, творчески и обществени стремления на писателя.

Родната къща на писателя-фейлетонист пази дрехите, пушката, с която е бил убит, както и гипсови отливки от стъпките на убийците му.

На специално място в музея е изложено и сърцето на писателя, което все още пази дупката, която слага край на живота му. По ирония на съдбата, Алеко е убит по погрешка.

Писателят загива при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. На 23 май ( или 11 май по стар стил) 1897 година двамата са в Пещера, където Такев е роден, и откъдето е избран за народен представител. Участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий. Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в село Радилово. Жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери, като на моменти спорът е прераствал в насилие. Във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа. В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на радиловския кмет Здравко Игнатов, при което убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт, като присъдата на Салепов, който е непълнолетен, е заменена с 15 години затвор.