Завърши реставрацията на късноантичната римска и средновековна българска крепост  Пауталия - Велбъжд, разположена на хълма „Хисарлъка" на Кюстендил, съобщиха от НИМ. Крепостта има богата история. Като всяка градска структура в българските земи, възникнала край топли минерални извори, тя ражда голям град, разрастващ се и извън крепостните стени.

Крепостта, чиято площ е 29 дка, всъщност е само Акропола на града (през средните векове) - замъка на феодалния управител. Градът носи името на млада хубава римлянка, съпруга на изпратения от Рим управител, която се влюбила  в местен тракийски воин - офицер.  В Пауталия  са се  секли през  ІІ-ІV век най-красивите т.н. колониални монети. Рим позволявал на по-богатите градове да секат собствени пари.

Градът запазил важното си положение и в Българската държава през VІІ-ХІV, когато бил и един от десетте и областни центрове. През 1346 г. деспот Деян (деспот-областен управител) и съпругата му Доя изографисали Земенският манастир, като оставили там и образите си. Последният владетел на областта Константин я превърнал в малка независима държава, сключил васален договор с турците и загинал като такъв в битката при с. Ровине срещу влашкия воевода Мирчо, заедно с друг турски васал Крали Марко.

Крепостта е реставрирана със средства по европейската програма „Развитие на регионите". Автор на проекта е най-големият български архитект в реставрацията - Юлий Фърков.

По други източници името Хисарлък идва от турското "Асарлък", което означава крепост. Според древна легенда, римският император Улпиус Траян дълги години страдал тежко от кожна болест. Цялото му лице се покрило с рани и никой не можел да го излекува. Раните започнали да обхващат и тялото му. Силите му постепенно го напускали. Тогава една знахарка му разказала за лековитите минерални извори. Императорът решил да опита и това средство.

Слугите му го донесли на носилка и го оставили край бликащо минерално изворче. Той измил лицето си с животворната вода. Раните му постепенно изчезнали. Тогава Улпиус Траян вдигнал ръка и казал на своите придружители: "От днес нататък този град с лековити извори ще носи името Пауталия (Изворен град).