Ричи Блекмор е легенда. Не е тайна обаче, че китаристът, свирил в Deep Purple и Rainbow, има доста чепат характер.

Точно преди 10 години той даде живот на Blackmore's Night - формацията, която снощи гостува за втори път на софийска земя по покана на СМЕ.

Доколко автентична е средновековната музика, която групата свири, е спорен въпрос, но пък е ясно друго - феновете на хард рока не приеха особено радушно новите залитания на мистър Блекмор.

И неслучайно публиката беше изпълнила зала 1 на НДК не заради Blackmore's Night, а заради Ричи - за да чуе някои от онези песни.

Преди началото на концерта често се чуваха реплики от типа на "Той накрая ще пусне хубавите парчета". Ричи наистина ги "пусна". Не веднага, разбира се.

Нормално в залата преобладаваха хората на средна и над нея възраст, като някои от тях грижливо бяха повели за ръчичка и своите наследници, "за да се учат от малки".

След предишния концерт на групата имаше доста коментари относно изпълненията на Кендис Найт - вокалистка на Blackmore's Night и съпруга на Ричи.

Сега обаче трябва да призная, че половинката на легендата пя добре, а освен това се държа страшно непринудено и не преставаше да контактува с публиката.

Е, въпреки това за някои тя си остава трън в очите и след като в един момент Кендис се изтегли малко встрани на сцената, отнякъде се разнесе "бойният" възглас "Айде в ъгъла". Така де, хората са дошли да гледат Ричи...

Блекмор и компания започнаха с няколко авторски песни, между които и техния хит "Under a violet moon".

"Всъщност Ричи е участвал и в една-две други групи. Следващата песен е написал заедно с Дейвид Ковърдейл". Това беше интродукцията от страна на Кендис преди Ричи да подеме първите акорди на безсмъртното парче на Deep Purple "Soldier of fortune".

На "Child in time" съпругата на Блекмор остави за по-сигурно високите вокали на двете бек вокалистки... рокаджиите в залата обаче явно бяха достатъчно уверени в себе си, защото в някои моменти надигаха такъв вой, че с умиление си спомнях за Йън Гилън. Нищо, че фалшивее понякога.

Леко недоумение в един момент предизвика преминаването през сцената на човек, дегизиран като заек. Сравнително скоро в същата зала едни други зайци ни озадачиха - на прожекцията на "Инланд емпайър".

Е, явно и други хора споделят мрачните видения на Дейвид Линч...

21:26 - часът, в който Ричи хвана Fender-а. Часът, в който залата нададе мощен рев. Все пак мнозинството от хората бяха дошли именно за това - да чуят как Блекмор свири на електрическа китара.

Радостта им обаче не трая дълго, защото скоро Blackmore's Night отнова засвириха спокойните си композиции.

И така дойде ред на биса.
Частта с песни, която почитателите на рока толкова зажадняло очакваха, започна с поклона на Блекмор към Бетовеновата 9-та симфония - помните ли Difficult to Cure и страхотната китара на Ричи във вариацията на Одата на радостта - е тя прозвуча и в зала 1 на НДК.

Последва незабравимият риф на "Smoke on the water", докарал мнозина до пълен екстаз, а краят на концерта постави култовата "Black night", изпята от басиста на формацията, но разбира се всички бяха вперили взор във вълшебните пръсти на Ричи по грифа на белия Fender. 

Шоуто продължи точно 2 часа. 2 часа, след които рифовете на Ричи Блекмор ще кънтят дълго в ушите и сърцата на почитателите на рока.