Редно е и ние да честитим на европейците на 1 януари 2007 г., когато България стане пълноправен член на ЕС, че те се връщат към техните корени.

Това каза вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев при днешното посещение в Националния археологически музей.

Припомняме, снощи в музея бе открита експозиция, съдържаща артефакти (находки), свързани с началото на късния палеолит, копия, стрели от камък и кост, свързани със съвременния човек, който се появява на територията на днешните български земи 40 000 години преди Христа.

Беше изложен и голям бронзов депозит от съдове и инструменти от тракийско ямно светилище от късножелязната епоха, намерени при разкопки край Малко Тръново, Старозагорско.

Интерес предизвика и сребърната апликация с изображението на Нереида върху Хипокамп, намерени при разкопки край Симеоновград, датирани от четвърти век преди Христа.

Сред експонатите бяха и уникална каменна скулптурирана глава на овен от края на четвърти - началото на пети век, намерена при разкопки при средновековното селище край Ябълково, община Димитровград, както и ловна ампула с изображение на Богородица и Свети Димитър, намерени при разкопки край Велики Преслав, датирани от периода  11 - 13 век от н. е.

Министър Вълчев уточни, че сградата на Буюк Джамия, където сега се намира археологическия музей, е събрала цялото великолепие от артефакти, намерени при археологически разкопки.

Същевременно министър Вълчев констатира, че през последните години се губи приемствеността между поколенията, в частност между българските археолози, и е необходимо да бъдат положени сериозни усилия в тази насока, за да бъдат стимулирани археолозите да си вършат добре своята работа и да има достатъчно подготвени и квалифицирани специалисти, уточни министър Вълчев.

Той допълни, че предстои да бъде обсъден проект, предвиждащ допълнителното стимулиране на археолози при разкриването на ценни находки.

Директорът на НАИМ при БАН проф. Васил Николов благодари на министър Вълчев за загрижеността и подкрепата на българските археолози, като допълни казаното от него, че през последните години има отлив в професията, нивото пада, но какво можем да очакваме при една средна заплата на археолозите от 250 лв. да има желаещи да се занимават с тази тежка, трудна, отговорна и ангажираща работа.

Колкото до средствата за разкопки, тук положението е сложно.
От една страна съществуват т. нар. национални археологически обекти като Плиска, Преслав, Велико Търново, Перперикон, които са обект на целево финансиране от страна на държавата, но в много от случаите при разкопки трябва сами да си търсим спонсори, уточни проф. Николов.

Той подчерта, че музеят е спечелил проект, финансиран от МОН на стойност 162 000 лв., който предвижда изграждането на нова компютърна система, показваща разположението на находките в музея, допълнени с данни от кой период са, кога са били разкрити, от кого.

Тази система, която ние условно наричаме КИОСК, е уникална и се прави за първи път в България.
Тя ще позволи посетителят да получава още от входа ясна и точна представа за находките в музея, допълни проф. Николов.

С оглед на големия интерес към археологията през последните години обсъдихме идеята да бъде издадена кратка Археология на България, която да популяризира българското културно-историческо наследство и да запознае широк кръг от аудиторията със спецификата на професията археолог, уточни проф. Николов.