Издателствата "Глобус" и "Емас" пуснаха на книжния пазар романа "Щастливият странник" на Марио Пузо. Преводът е на Александър Манчев.

През 1965 г. книгата изстрелва известният американски автор с италиански произход в голямата литература, като става основа за следващия му роман, донесъл му световна слава -"Кръстникът".

От безплодните италиански ферми до тесните нюйоркски квартири - никоя имигрантска фамилия не се бори по-яростно за оцеляването си от Анджелуци-Корбо. Начело застава Лучия Санта - съпруга, вдовица и майка на две семейства. Нейната желязна воля ги превежда през Депресията и първите години на войната. Но не може да предотврати сблъсъка между американските и италианските ценности. Нито насилието и кръвопролитието, които неминуемо ще ги последват.

Пузо посвещава романа "Щастливият странник" на майка си и за него споделя:

"Когато Кръстникът отвореше уста, чувах гласа на майка ми. Чувах нейната мъдрост, нейната непреклонност и нейната неизтребима любов към семейството и към живота въобще... Смелостта и лоялността на Дона идваха от нея; неговата хуманност идваше от нея... И днес аз знам, че без "Щастливия странник" не бих могъл да напиша "Кръстникът". Това е най-добрият ми роман."