Сигърни Уивър 56-ият филмов фестивал “Берлинале” бе открит на площада “Потсдам” в Берлин със Сигърни Уивър на голям екран, показана как изяжда сладоледена торта.

Филмът на откриването "Snow Cake" бе първокласно пиршество за душата, и стопляща сърцето пледоария за трагикомедията, която предстои зрителите да видят, пише “Шпигел”

“Веднъж дъщеря ми описа какво чувства при оргазъм. Малко ми напомни на това, което чувствам, когато си натъпкам устата със сняг.”
Говори ли така една майка, която току-що е загубила дъщеря си при автомобилна катастрофа?”
Не, така говори човек, за когото не важат условията, свързани с изпитването на тъгата и яростта. Тези думи са на човек, който живее на удивително разстояние от хората и в чийто свят няма място за понятия като вина или разкаяние.

Този герой се изпълнява от Сигърни Уивър. Тя играе аутистка, чиято дъщеря е загинала, докато пресичала улицата.

Алън Рикман пък изпълява ролята на шофьора на колата убиец, която пък е била бутната от камион. Шофьорът оживява и иска да се извини на майката и така става гост в нейния своенравен свят, състоящ се от тикове и дефекти, принуда и страхове.

По време на пресконференцията при откриването Сигърни Уивър разказа как се е готвела за ролята и обясни, че е благодарна на малките неща в живота и на радостта от веселата и безцелна игра.

Смята се, че аутизмът е увреждане, но аз вярвам, че трябва да го приемем като подарък, обяви номинираната многократно с Оскар Сигърни Уивър.

“Освен това този филм не е за аутизма, той е протрет на една единствена по рода си жена, която между другото е и аутист.

"Snow Cake" е британско-канадска продукция, режисирана от Марк Евънс, който, коментирайки играта на Уивър, подчерта, че много рядко се среща актриса, която толкова диференцирано да изпълнява ролята на жена с увреждане – едновременно да акцентира върху ограничението и дарбата на своето заболяване.

По време на откриването на филмовия фестивал Матиас Глазер, режисьор на кратките анотации за филмите, участващи в надпреварата, обяви, че сегашните кинотворби не искат да отправят послания, (Ако имах послание, щях да го изпратя по пощата, бе казал веднъж Полански), а да ги оформят и отразят.

Водещият церемонията на откриването на фестивала Дитер Кослик обясни, че единственото ново нещо тази година на Берлинале е голямата стълба на звездите, като кой ще слезе по нея, предстои да се види.