За две уникални исторически разкрития съобщи преподавателят по стара история от Историческия факултет на СУ доц. д-р.и.н. Константин Бошнаков.

Той е завършил първото по рода си тестване на Казанлъшката гробница за надписи.

Една година след началото на проучванията на три метра височина от пода, върху "Фриза на колесничарите", са открити два уникални надписа.

Първият от тях гласи: „Кодзимасес изографиса", а вторият: „Ройгос, син на Севт (III)".

До момента името на тракиеца Ройгос е било известно единствено от редките монети на този владетел.
Преди тези разкрития учените са предполагали, че той е бил незначителен династ, който управлявал през първата половина на III век преди Христа около района на Странджа и Аполония.

След уникалните разкрития на Бошнаков вече може да се твърди, че Ройгос е бил не само значим тракийски цар от времето на разцвета на Одриското царство през IV - III век преди Христа, но и син на основателя на столицата Севтополис - Севт III.

По думите на доцента до скоро неизвестният за историята на античното изкуство автор Кодзимасес вече напълно основателно заслужава световна слава.

„Това е гениално сътворен надпис", коментира Бошнаков. „Уникално е, че разполагаме с името на автора му", добави той, като определи откритото като "шедьовър на човешкия гений".

Може да се твърди, че Казанлъшките фрески са били творбата на живота му, допълни Бошнаков.

Надписът „Кодзимасес изографиса" е първият собственоръчен автограф на художник в историята на европейската монументална живопис.

Бошнаков каза още, че отдавна е подозирал за съществуването на надписите. „Забелязал съм ги преди няколко години, но просто като петна", отбеляза ученият.

През май миналото лято се усъмних, че това са надписи, допълни Бошнаков и добави - „Защото много обичам да се съмнявам".Според него разчетените надпсиси представляват по-голяма ценност дори от предпологаемите съкровища - злата и ценности, които биха могли да бъдат открити в гробницата.

По думите му в изследванията на цялата тракийска история има голям брой празноти.
Поради тази причина той подчерта, че за всеки паметник на тракийското изкуство е нужна екипна работа, която да включва експертен екип от епиграфи, историци и други специалисти.

Според Бошнаков цялостната подкрепа за подобни открития не е достатъчна. „Няма политика по този въпрос", добави той.
По думите му „ежедневното убийство на науката се крепи на високомерие и користност".

Бошнаков заяви, че тези открития са от световно значение.
По думите му досега Казанлъшката гробница е представлявала интерес за много историци по света, но тя е оставала непозната поради два факта - първо, защото не се е знаело кой е владетелят, погребан там и кой е художникът.

С това откритие се отваря нова страница в политическата и културна история на древна Тракия, заяви Бошнаков и заключи - "Светът не е толкова елементарен".