Припомняме хърватският епископ е един от големите радетели на идеята за славянска автономия в средата на 19 век. Той е човекът, без който на бял свят не биха се появили “Български народни песни” на братя Миладинови.
Македонската агенция обаче в съобщението си упорито говори за “сборника на македонците братя Миладинови с македонско устно поетическо и приказно народно творчество, в който има един раздел с български песни от Софийско и Панагюрско”.
В края на дописката си Макфакс учтиво припомнят най-новите достижения на македонската историческа и книжовна наука, изнесени на последната научна среща в Загреб, посветена на Щросмайер.
Според тях името на сборника “Български народни песни” е дадено по настояване на самия епископ, поради политико-религиозни причини.
Позволяваме си да цитираме посвещението, написано от Константин Миладинов до Щросмайер, поместено в началото на сборника:
Пред неколку години Български-ве песни собрани, още много време ке стойеха закопани в неизвестност, ако не беше високото Ваше участие ...
Ваша Превозвишеност благоизволи да обърни внимание и на най-южните Славяни Българи и да покажит великодушното йе участие в издаваньето на това общополезно сокровище ....