Край Храма на великата Богиня майка е открита уникална монументална каменна структура на лъв от времената на Троянската война.
Това съобщи проф. Николай Овчаров по време на пресконференция в София.

Находката е от по-старaта история на Източните Родопи и е открита от една експедиция на орнитолози, ръководена от германеца д-р Якоб Фаар, на около 15 км североизточното от Кърджали, в района на село Дъждовница, обясни проф. Овчаров.

Находката представлява естествен скален къс, допълнително обработен от човешка ръка, която в момента археолозите ни изследват.
Съвет от археолози, който е бил свикан, е отхвърлил възможността находката да е от средновековната епоха, защото образът е твърде груб и стилизиран. Става дума за късната Бронзова и Ранножелязната епоха, обясни Овчаров като отбеляза, че лъвът в този период е бил важен в култовете на траките.

„Това са времената на Троянската война. В нашите търсения тръгнахме от Омировата „Илиада", където лъвът е бил сакрално животно, свързано с царската власт", посочи той. Проф. Овчаров заяви, че траките са виждали лъва като символ на царската власт. Уникалният паметник ще постъпи в Районния музей в Кърджали, като тепърва ще бъде изследвано мястото, където е открит.

Припомняме, преди няколко години Овчарево откри връх на копие на Перперикон, като предположи, че може да е било на войн от Перперикон, участвал в митичната Троянска война.

Проф. Овчаров обобщи още какво дават Източните Родопи по отношение на този период на късната Бронзова и Ранната Желязна епоха.

„Това, което намерихме от изследванията по река Арда е велика тракийска култура, която в част от моите съчинения, аз наричам култура на скалните хора", заяви проф. Овчаров. Открити са серия от паметници - 43 скални гробници, някои, от които - много сложни, 1 500 скални ниши, за които се предполага, че са култове към почитането на слънцето, самият Перперикон - скалният град на траките, обграден от каменни олтари, където са правени жертвоприношения и виненоогнени обреди.

Особено много информация е придобита от проучването на село Татул, посочи проф. Овчаров. Там са открити глинени олтари, на които също са извършвани жертвоприношения. Пещерата „Утробата" е един от елементите на религията от този период, която археолозите изследват. Тя е дълга 22 метра и е естествено природно явление, допълнително обработено от хората.

Проф. Овчаров обясни, че траките са направили прорез в тавана й, в който точно на обед прониква слънчев лъч. Освен светлинните ефекти траките са направили и звукови, които и до момента не могат да бъдат разгадани - малък свод, в който, ако се говори се огласява целият район. Именно затова местните сега я наричат „гърмящата скала".