Ачо На черна и празна сцена без декори, в театър София започва поредната премиера на емблематичната постановка на Станислав Стратиев “Сако от велур” – един от най-поставяните български театрални спектакли.

С новата интерпретация на текста на Стратиев “се нагърбва” режисьорът Борис Панкин. Той обяснява, че композицията търси наблягане върху връзката актьор-пространство, а не на декорите, чиято липса е нарочно търсена.

Според Панкин този спектакъл не носи вече онзи антибюрократичен и антитоталитарен заряд. Все пак иронизирането на бюрократичната власт е сред акцентите на постановката, която показва как хората с ръкавели могат да накарат един езиковед да се превърне в пастир на сако от велур.

Сцената се превръща в един кръстопът на персонажи, всеки от които си носи декора, изиграва си ролята и изчезва от полезрението на зрителя.

Предметите са характерни за длъжността и занятието на героите – домакинята носи манджи и кухненско оборудване, чиновникът влиза в сценичното пространство с бюрото си, а после си го отнася, отговорниците носят своята отговорност, а Иван Антонов (главният герой) си носи сакото от велур.

“Ветеранът” Ангел Георгиев-Ачо единствен е участвал и в култовите постановки на “Сако от велур” преди години в Сатиричния театър. Той декор не носи, той виси, защото е “висящият”. Заседнал в асансьора преди два месеца и оттогава си виси, тъй като неговият въпрос си останал “висящ”. Този асансьор е провидението, което е виснало над главите на останалите и им дава съвети как да се справят с бюрокрацията.

В асансьорното пространство иронията на Стратиев достига един от връховете си – героят на Ачо първо си взима неплатен годишен отпуск, за да виси и започва да учи английски, като междувременно академиците-медици започват да правят с него опити. Синът му пък прекъсва гимназия и тръгва да учи за асансьорен техник, за да извади баща си от деликатното положение.

Новият прочит на “Сако от велур” ще ни припомни и някои реплики, придобили в първите години на пиесата огромна популярност със способността си да назовават неназовими неща и понятия - "Интелигентните също плащат данъци", като и култовият отдел, роден от бюрокрацията - "Водоплаващи кучета с ограничен млеконадой".