Известният журналист и писател Димитър Шумналиев получи голямата награда за литература на Софийския университет на церемонията в Аулата на Алма Матер. Победител и жури се обединиха около призива за повече духовност.

Ректорът на СУ проф. Иван Илчев прочете официалното решение на Академичния съвет от 1-ви декември тази година, според което Шумналиев получава наградата за цялостно литературно творчество. След това ректорът даде думата на проф. Карагьозов - член на журито и декан на факултета за Славянски филологии. Проф. Карагьозов заяви, че в годината на „малката пица" СУ връчва наградата не защото е богат или пилее пари, а защото това е преклонение на академичната общност пред творците.

В словото си Шумналиев направи поредица от алюзии със съдбата на катарите във Франция (наследници на богомилите). По думите му във Франция тази драма е превърната в доходоносен туристически бизнес, а у нас няма пътища даже до Перперикон. Писателят каза, че поредната вълна гонения срещу богомилите започва след смъртта на българския цар Калоян през 1207 година. Писателят посочи, че неговият наследник Борил, който е провел няколко събора срещу богомилите, се оженил за жената на Калоян - куманска красавица, чието име не е дадено в нито един исторически извор. По думите на Шумналиев тя би могла да се казва и Цецка Цачева.

Шумналиев отбеляза, че богомилите са били едни изключително чисти хора и много малко от техните представи за живота бихме могли да възприемем днес. Писателят посочи, че те са вярвали, че църквата е вътре в човека и че душата е стаичка. Шумналиев призова всички да имаме такива стаички, за да можем да изповядваме греховете си. Шумналиев напомни и за френския крал Филип Втори, провел гоненията срещу катарите, който е запомнен от французите с това, че е започнал да гради дясната дига на река Сена, павирал    е улиците и е създал Сорбоната. Шумналиев благодари на своя „приятел" Тошо Тошев, осигурил „чувството на свобода", позволило му да твори.

Димитър Шумналиев е роден през 1947 година в София. Завършил е СУ, специализирал е във Франция и САЩ. Работил е в редица медии, сред които в-к „народна младеж", „Отечествен фронт" и „Нощен труд", на който е бил главен редактор. Автор е на над 10 романа, сред които дебютния „Такова мълчание, такава война", „Речни духове", „Соцроман". Превеждан е на английски, руски, френски и немски език.

Голямата награда за литература на СУ се връчва от 1999 г. Сред предишните й носители са Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Антон Дончев, Валери Петров и Боян Биолчев.

Шумналиев получи от академичното ръководство на СУ орден „Св. Климент Охридски" и икона на светеца.