Поставеният край (в, върху) изображенията текст дублира ли смисъла на информацията или текстът привнася различни според характера си сведения?

Каква е нелинеарната йерархия на текстовете в едно изображение и с какви похвати се постига тази градация?

Константно ли е текстовото съобщение (за всеки отделен тип иконография през вековете) и доколко е адекватно на изображението?

Кой определя откъслека от текст и мястото му в изображението, т. е. кой избира и кой решава? На тези въпроси, отговори на които нямат засега нито изкуствоведи, нито историци, нито филолози, се опитва да отговори Стефан Смядовски в новата си книга „Светци, свитъци, книги“, основана на лекциите в Клермон-Феран и реализирана от Издателска група "Агата-А"

И още:
Какви са критериите за избор на текст по отношение на произход и обем?

Трябва ли и може ли всеки текст да бъде прочетен? Изображението и текстът имат ли общи свойства? Какво става, ако един текст не е разбран?

Като всеки сакрален текст надписът има значителна онирическа сила. Как е използвана тя? Кой и как може да прочете надписа? Въпроси...

Стефан Смядовски е роден през 1948 г. в София. Той е един от големите специалисти в палеославистиката. Завършва българска филология в Софийския университет. Професор в Института за български език към БАН.

Доктор на филологическите науки. Автор на десетки статии, студии в специализирани научни издания и на книгите „Българска кирилска епиграфика. IX–XV век“ (1993) и „Надписите към Земенските стенописи“ (1998).