Ценна книга на старобългарски автор е постъпила в Националния исторически музей чрез сектор „Културно-историческо наследство" при Главна дирекция „Криминална полиция".

Това е труд на Теофилакт, архиепископ на България, както се е самообозначил на корицата авторът. Книгата е „Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет", издадена в Париж през 1542 г., съобщава БНР.

След консервация старопечатното издание ще може да бъде видяно от посетителите.

Тълкуванията се смятат за постижение на византийската екзегетика и са признати и досега както от Православната, така и от Западната църква. Първият превод на старобългарски език е издаден в Москва през 1648 г. в четири тома под името
"Благовестник или Толкование блаженнаго Феофилакта, архиепископа
Болгарского, на Святое евангелие".

Теофилакт 1090-1146 г. е назначен в зряла възраст за архиепископ на Българската автокефална архиепископия, основана от император Василий ІІ през 1018 г, която включва всички епархии на Българската патриаршия в Мизия и Македония. Българската архиепископия получила дори епархии в днешна Северна Гърция, Албания и Южна Италия. За седалище бил определен град Охрид. Титлата на ръководителя й била архиепископ на Юстиниана Прима и на цяла България. За краткост архиепископите се подписвали често или с прилагателното "български" или с "архиепископ на България", както в случая.

Съчиненията на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ /ок.1084-1107/, известни досега, са многобройни. Някои са ценни извори за историята на Византия и българския народ през 10-11-и век. Най-важно за българската история и литература е неговото "Пространно житие на Св. Климент Охридски", както и "Служба за светеца", отбелязват от НИМ.