мечътУникален рицарски меч донесоха в Националния исторически музей (НИМ). Хилядолетното оръжие, което със своите 1.30 м е най-голямото намирано по българските земи, е открито случайно в земята по време на изкопни работи. Не се съобщава за мястото, където то е намерено, нито за човекът, който го е предоставил ВРЕМЕННО на НИМ.

Специалитите от музея предполагат, че този меч е взет като трофей по време на битките на цар Калоян с рицарите на Балдуин Фландърски при Одрин Русион и Маказа 1205-1207 г. Мечът е пригоден за бой с две ръце, поради размера и тежестта си и сигурно е принадлежал на рицар с огромен ръст, тъй като средновековните майстори са правили оръжията по поръчка, съобразявайки ги с физическите данни на всеки отделен рицар.

От НИМ цитират древни хроники, според които малко преди похода на Балдуин в двора на цар Калоян е пристигнал рицарят Ед дьо Брашо, който се мечътотличавал със своята невероятна физическа сила и ръст. Нищо чудно това оръжие да принадлежи именно на него.

Според експертите това е най-запазеният меч от тази епоха, който пристига в музея. В момента НИМ полага огромни усилия да намери средства, с които мечът да бъде откупен, тъй като според закона музеят е длъжен да предостави някакво възнаграждение на приносителя.

Предстои специално функциониращата експертна комисия да изследва меча, да определи каква е неговата стойност и да извърши всички останали дейности по “разчитането на знаците”, оставени от времето. Според тях най-ценната информация се съхранява в слоя ръжда, с която е покрит меча.

От НИМ информираха, че оръжието притежава всички характеристики на средновековните бойни мечове, включително и масивната топка, с която завършва дръжката. Тя освен за красота се слагала преди всичко и за балансиране на дългото и тежко острие.