Откриха дървено сандъче със златни накити и желязна юзда в Омуртаговата могила, позната още като Свещарската могила до село Свещари в област Разград.

Според Диана Гергова от Археологическия институт с музей при БАН, находката е уникална, тъй като се състои от прекрасни златни накити и апликация към конска сбруя с много хубав златен начелник с конско протоме, съобщава Дарик.

Ковчежето, което е изгнило, но има парченца от него и е с ясни очертания, е високо около 40 см, толкова е и широко. В него има все още неустановен брой: златни гривни, диадема, начелник, апликации към конска сбруя с фигурка на конче, много златни копчета, мъниста с женски глави.

Находката е от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр, обясни Гергова.

По думите й това е времето на апогея на Гетската държава и може да се предположи, че най-голямата, Омуртаговата могила на царския некропол на гетите.

"Много съм щастлива, че на 10-ата година от началото на проучването на този знаков паметник, изобщо за историята на България - която е голямата Свещарска могила, имаме толкова прекрасни резултати", заяви Диана Гергова, като допълни, че тя и екипът й са все още са в процес на проучване на находката.

"Проучването продължава и в момента. Много се радвам, че показахме отново колко е голямо значението на резервата Сборяново, за който отдавна държавата не отделя никакви средства. Това е един център от световно значение във всяко едно отношение. Радвам се, че това се случи точно тази вечер. Сега ще работим през цялата нощ за почистване на находката, защото тя е с много дребни златни предмети", уточни тя.

Гергова обясни, че работата продължава, макар и „на сляпо", за да не бъдат тя и екипът й изненадани от неблагоприятните климатични условия, традиционни за зимния сезон.

Свещарската гробница се намира в Североизточна България, Област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари и на 42 км североизточно от Разград. Тя е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.

Гробницата е разкрита през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет.

Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.