Тя е посветена на делото на братята просветители и техните ученици.
В нея се показват малко известни колекции на християнско изкуство от фонда на Националния исторически музей.
Експозицията съдържа над 80 паметника на църковната култура, с акцент върху онези от тях, които са свързани с мисията на Светите братя и техните ученици – Св. Седмочисленици.
Сред експонатите се открояват: иконата на св. св. Кирил и Методий от известния самоковски художник, възпитаник на Петербургската академия – Станислав Доспевски; дарохранителница от 1833 г. (сребро с позлата) с изображенията на св. Седмочисленици от Охридския манастир “Св. Наум”, мощехранителница на св. Климент, букварчето, наредено от Пенчо Славейков, както и редица старопечатни книжици, които се показват за първи път на публиката.
Особено внимание е отделено на знамето на Българското научно благотворително дружество с образите на братята просветители от Букурещ, 15 август 1892 г., тй като това дружество е първообраз на Българската академия на науките.
Мисията на пътуващите монаси проповедници е загатната с представянето на колекция таксидиотски кутии от фонда на НИМ.
Таксидиотите - пътуващите монаси, събират помощи и дарения за манастирите, проповядват, привличат поклонници, разпространяват житийни сборници и дамаскини, отварят килийни училища.
По българските земи таксидиотството е популярно през ХVІІІ – ХІХ в., а таксидиотските кутии, които изпълняват функцията на преносим храм, са неотменен богослужебен инвентар за пътуващите монаси.
Основната част от паметниците на християнско изкуство, показани в изложбата – кръстове, рипиди, мощехранителници, потири, са свързани с култовата практика и произхождат от български манастири.
Тук са и изящно изработени от злато, сребро, украсени със скъпоценни камъни предмети на православния ритуал в диапазона ХVІ – ХІХ в., които показват непознати съкровища от малко известни колекции, собственост на фонда на НИМ.
Голяма част от тях се показват за първи път на публиката като например колекция напрестолни кръстове, потир от ХVІІ в., най-голямата мощехранителница, изработена в Москва през 1897 г. с вградени вътре по-малки такива от 1816 г. от манастира Косиница, двете икони на Сотир Георгиев от Неврокоп от 1864 и 1865 г. и много др.
Изложената църковна утвар е главно от Охрид и манастира Косиница.
Изложбата може да се види до 1 ноември 2006 г.