Велик френски пианист приключва кариерата си, взривявайки своя роял

51-годишният виртуоз смята да унищожи два рояла и концертния си фрак в знак на протест срещу “буржоазната елитарност на класическата музика”. След това пианистът ще натовари keyboard-а на своето колело и ще тръгне из Франция на импровизирани концерти.

В интервю пред католическия вестник La Croix, цитирано от Times, Дюшабл нарича живота си на виртуоз – ад, като за всеобщо удивление отправя остри реплики срещу колегите си – нарича последния запис на живеещия в Лондон известен пианист Алфред Брандъл “изкуствен до отвращение”, а италианският лауреат на десетки конкурси Маурицио Полини “се е довел до изтощение, повтаряйки безкрайно едно и също”. А според Дюшабл, аржентинската звезда Марта Аргрич “е станала мит, свирейки непрекъснато едни и същи четири концерта”.

Попитан не го ли мразят другите пианисти, Дюшабл заявява, че всички знаят какво мисли и не му се сърдят много. Отравяйки живота, аз внасям в него струя свеж въздух, убеден е пианистът.

Той подчертава, че от класическа музика му е дошло до гуша. “Пожертвах голяма част от живота си, заради един процент от населението. Омръзна ми да бъда част от музикална система, която в крайна сметка във Франция функционира лошо и прави класическата музика достояние на елита”, казва музикантът.

Прощалните концерти на Дюшабл ще бъдат три. Първият е в края на юли и ще завърши с хвърляне на рояла в езерото Меркантур, след втория ще бъде изгорен концертния костюм.

На третият концерт роялът ще бъде взривен в знак на това, че “концертът е мъртъв, да живее музиката”.

Роялът е символ на буржоазното и индустриално общество, което трябва да бъде разрушено, казва ексцентричният музикант. Това е един самодоволен инструмент, който не допуска до себе си тези, които не разбират от музика. Дюшабл заявява, че отсега иска да използва по друг начин таланта си – да живее във физическо единение със съвременниците си, да свири за новата публика.

Вече ще изнасям импровизирани концерти там, където искам, подчинявайки се единствено на собствените си художествени потребности, ще свиря за децата, болните и затворниците.

Успехите на Франсоа Дюшабл са десетки. 16-годишен печели престижната Премия на кралица Елизавета в Брюксел, а шеметната му кариера започва през 1980, когато прави записи с Берлинската филхармония под диригентството на Херберт фон Караян.

Шест години по-късно Дюшабл печели Гран при на Френската академия за запис с изпълненията си на произведения на Пуленк.

През 1996 година той е определен за солист на годината във Франция, като удържа тази титла през следващите три години.