Простите числа се делят само на себе си и на единица. Някои от тях обаче имат „близнаци" - число, от което ги дели само едно число. Например 3 и 5, 17 и 19.
Аличе и Матия са такива близнаци - винаги близки и винаги разделени.
„Самотата на простите числа" е красивата история на тяхната самота.
Паоло Джордано майсторски изследва чувствата на две крехки и отчаяни души, които не губят надежда, че ще намерят мястото си в света.
Роден през 1982 г., физик, работи над докторат по физика на елементарните частици. „Самотата на простите числа" е забележителен и забелязан дебют на Паоло Джордано.
Романът незабавно му донася огромна популярност в Италия - един милион продадени екземпляра и наградата „Стрега" за 2008 г., и по света - закупени права в над 20 страни.
Докато кара ски в планината, малката Аличе пада лошо и окуцява. Матия оставя сестричката си близначка сама в парка, откъдето тя завинаги изчезва. Инцидентите се отразяват драматично на психиката и на двамата.
Неспособна да стане част от една действителност, която я отхвърля, Аличе се приютява в анорексията си и зад фотоапарата си, а Матия се отвръща от хората и посвещава светлия си ум на математиката.
Двамата се запознават в училище и през целия си живот остават по своему свързани и по своему самотни. Като простите числа.
Из „Самотата на простите числа":
Аличе Дела Рока мразеше ски училището. Мразеше, дори по време на коледната ваканция, да се събужда в седем и половина сутринта, мразеше и баща си, който я гледаше втренчено и клатеше нервно крака си под маса¬та, сякаш за да й каже да закусва по-бързо. Мразеше въл¬нения чорапогащник, който й боцкаше на бедрата, спе¬циалните ръкавици, които не позволяваха на пръстите й да се движат, каската, която й премазваше бузите и при¬тискаше с металната си закопчалка челюстта й. Мразеше и тези грамадни обувки за ски, винаги прекалено тесни, с които приличаше на горила, когато вървеше.
- Ще го пиеш ли това мляко или не? - отново попита баща й.
Аличе изгълта три пръста горещо мляко, което първо й опари езика, после гърлото и накрая стомаха.
- Добре. Днес трябва да покажеш коя си! - каза баща й и я изтика навън.
„И коя съм?", помисли си тя. Приличаше на мумия в зелената грейка, разкрасена с фосфоресциращи реклам¬ни надписи. В този час на деня беше минус десет граду¬са. Мъглата обгръщаше всичко наоколо и на нейния фон слънцето представляваше само един малко по-сив диск. Аличе усещаше млякото да бълбука в стомаха й, докато потъваше в снега със ските на рамо. Тях всеки трябва да си ги носи сам, поне докато не стане толкова добър, че това да го прави друг вместо него.
- По-внимателно със ските, че ще убиеш някого! - каза баща й.
В края на сезона ски клубът подаряваше на курсистите значка със звезди. Всяка година по една нова звезда - от четиригодишна възраст, от момента, в който си доста¬тъчно висок, за да седнеш на лифта, докато навършиш девет и можеш спокойно да се качиш на него и без чужда помощ. Три сребърни и три златни звезди. Всяка година нова значка, която ти показва, че си вече малко по-добър и малко по-близо до състезанията, които ужасяваха Али¬че. Мислеше за тях още когато имаше само три звезди.
Срещата беше пред лифта точно в осем и половина, когато започват да работят съоръженията. Децата от кур¬са на Аличе бяха вече там, застанали в кръг, всички ед¬накви като войничета, увити в униформите си и вдърве¬ни от студа и от недоспиването. Забиваха щеките в снега и се облягаха на тях, като ги опираха под мишниците си. С висящите си отстрани ръце приличаха на събрани на едно място плашила. Никой нямаше желание да говори, най-малко Аличе. Баща й я потупа силно два пъти по кас¬ката, сякаш за да я забие в снега, и каза:
- Надмини ги всички и не забравяй - тежестта напред, ясно ли е? Те-жест-та на-пред!
„Тежестта напред", като ехо прокънтяха думите в гла¬вата на Аличе.
След това, като сгряваше с дъх шепите си, той си тръгна. Скоро щеше да се прибере вкъщи на топло да си чете вестника. След не повече от две крачки мъглата го погълна.
arhar
на 17.07.2010 в 09:43:54 #3Забелязах, че Борисов и Цветанов преди няколко дни поднесоха цветя пред паметника на НЕЗНАЙНИЯ ВОИН ... За съжаление не видях подобно действие от твоя страна, респ. уважение към всички онези, които са направили нещо за съществуването ни като нация и държава и чиито имена не са останали записани в Историята ни !
arhar
на 17.07.2010 в 09:39:28 #2Гоце, очевидно е, че Природата си знае работата ! Вижда се, че и при числата има такива, които не могат да бъдат разделени на други ... Изглежда римското правило ' Разделяй и владей ! ' не е уникално в Природата и не важи с пълна сила навсякъде ! Изводът е, че все още у нас има хора с характер, които не са корумпирани и не са привърженици на насилието, респ. не са склонни да извършват престъпление , нито самоволно, нито под нечие внушение ! Това може и да не се харесва на доносниците от ДС, но фактът си е факт и който се е опитвал да върви срещу Природата, рано или късно е бил губещ ! Аз лично смятам, че човек трябва да се води от законите на природата ,да наблюдава протичащите процеси в нея и да си прави съответните генерални изводи и чак след това да върши нещо ! Изводите ги оставям за теб ! П.П. Нищо лично ! Това е само едно търсене на истината и съпоставка на характери и поводение, за да разберем кой кой е в държавата и какви нарушения, грехове и престъпления е извършил !
arhar
на 17.07.2010 в 09:32:07 #1' ПЪРВАНОВ – ДЕЛИТЕЛ ЗА ЧАСТНО И децата знаят какво е действието деление - делимо върху делител и се получава частно... Горе-долу такова действие се върши в нашето президентство вече втори мандат. Делимото е нещастната ни държавица, делителят е президентът, а полученото частно е неговият частен интерес. От първия си ден като държавен глава Първанов се занимава с деление - на "сини" и "червени", на "наши" и "чужди", на "позитанци" и "други"... Така се огради със "свои" хора, които докара на "Дондуков" от "Позитано", така оформи приятелския си кръг от бизнесмени и спонсори, така си осигури послушни медии... Неговите хора биват награждавани с най-високи държавни отличия, верните му журналисти и главни редактори пътуват с президентския самолет на държавни разноски, близките му съратници се сдобиват с посланически постове... Според Конституцията президентът трябва да е обединител на нацията. А Първанов се оказа най-големият делител... За да си получи частното. Освен че дели политиката и бизнеса, магистратите и журналистите, той раздели и културните дейци на "свои" и "чужди"... Своите ги ухажва, ходи на премиери и изложби, дарява ги с ордени и медали, кани ги на приеми. Една снимка, публикувана в ежедневник, показва що за хора кани президентът в "Бояна" на приема по случай 24 май... На снимката са трима хубавци - Любен Гоцев, проф. Евгений Гиндев и проф. Васил Проданов... Страхотни културни деятели! Гоцев, бивш вътрешен министър, създател на силовите групировки, другите двама "червени" професори... Неслучайно на приема не присъстваха министри от правителството и самият премиер. Неслучайно поетът Борис Христов отказа държавно отличие, което трябваше да му бъде връчено от Първанов по предложение на правителството. Че кой уважаващ себе си творец ще се съгласи да получава от ръката на президента орден, с който в последните години бяха награждавани оръжейни търговци, ченгета и съмнителни бизнесмени. Около Първанов се оформи кръг от клакьори, които се активизираха за спечелването на втория му мандат. Същите тия клакьори сега се готвят за следващия ход - когато Първанов излезе от президенството и влезе в политиката - като лидер на БСП или начело на нова партия... Тогава отново ще гледаме изявите на комитета "Единение", на верните Иван Гранитски и Николай Овчаров, Тити Папазов и Антон Дончев... Само какво име избраха за комитета си - "Единение"... Точно те, които направиха всичко възможно да разделят нацията. В интерес на частното... '