46,5% от гражданите и 66,3% от бизнеса у нас са "За" еврото

Министърът на финансите Теменужка Петкова заедно със социолога Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" представиха на брифинг пред журналисти основни акценти от две национални представителни проучвания за нагласите на граждани и бизнес на тема "Присъединяване на България към Еврозоната".

Проучванията са направени в периода април-май 2025 г. и са анкетирани 1200 лица и представители на бизнеса. Първото проучване е проведено в периода 8-16 април и 22 и 28 май 2025 г.

И двете проучвания показват, че влизането в Еврозоната се възприема като логична стъпка в европейското развитие на България.

56% от гражданите смятат, че то трябва да продължи, докато при бизнеса процентът е 64 на сто. Еврозоната не се разглежда като самостоятелно и откъснато събитие, а като логична стъпка в процеса.

46,5% от гражданите подкрепят влизането на България в Еврозоната, а при бизнеса - 66,3% са "За". "В обществото съществува паритет между подкрепа за и против присъединяването в Еврозоната", посочи Боряна Димитрова.

По отношение на краткосрочните ефеккти от въвеждането на еврото, 38% от гражданите смятат, че те ще са положителни. За сметка на това обаче 53-55% очакват отрицателни ефекти от еврото.

При бизнеса ситуацията е обърната - 57% от бизнеса очаква краткосрочен положителен ефект от въвеждането на общата европейска валута.

"Много често цялостното отношение към еврозоната се бърка с краткосрочните ефекти", изтъкна Боряна Димитрова.

Източник: БГНЕС

Повече оптимизъм у гражданите има за дългосрочните ефекти от еврото - 48% очакват то да доведе до положителни промени, докато 39% са песимисти. Сред представителите на бизнеса 60% имат положително отношение към дългосрочните ефекти от еврото.

Основните позитиви, които се посочват в изследването от влизането ни в еврозоната, са удобство при пътуване и липсата на загуби от обмяна на левове в евро, улеснена търговия с европейските държави, затвърждаване на българската европейска принадлежност, увеличаване на интереса на инвестиране в България и др.

Що се отнася до негативните ефекти от общата европейска валута, гражданите имат опасения за потенциален скок на цените, вдигане на инфлацията, както и рискове от измами. Посочва се още намаляване на пенсиите и заплатите на хората.

От бизнеса виждат потенциални негативи във вдигането на цените на стоките и на разходите за труд, увеличаването на цените на суровините и потенциални трудности за микро бизнеса да се адаптира в новата ситуация с превалутирането на цените.

Междувременно изследването показва, че през последната година 51% от гражданите казват, че са използвали евро. У нас европейската валута се използва най-вече при директни плащания в брой при пътувания в чужбина, при пазаруване през интернет с дебитна карта и при покупка на имоти.

БНБ очаква незначително и краткотрайно покачване на инфлацията след приемане на еврото

Лихвените проценти както в България, така и в еврозоната са близки до неутралните

Около 40 на 100 от българите пътуват извън страната по няколко пъти годишно, като засилените пътувания повишават практиката на използване на еврото. 69% са на мнение, че в страните в Еврозоната се живее по-добре.

51.6% биха предпочели да продадат колата, имота, вилата или поземлен свой имот в евро.

В проучването на "Алфа Рисърч" е питано и за притесненията от справянето и боравенето с новата валута. 44,7% нямат никакви притеснения от еврото, 28% имат известни притеснения.

67% от бизнеса вече са използвали евро и нямат притеснение от валутата. Микро бизнеса по-малко е използвал еврото.

Социалните групи, които подкрепят България в Еврозоната са по-младите хора, работещи в модерни индустрии. Страховете са съсредоточени от възрастните хора, самотните възрастни хора, хората с увреждания.

Източник: БГНЕС

По-възрастните хора изпитват психологически страх от еврото, изтъкна Боряна Димитрова, като даде пример, че възрастните се страхуват, че ако платят в лева, ще им върнат в евро.

И през април, и през май месец 10 на 100 от хората оценяват себе си като много добре информирани от въвеждане на еврото в България. Над 50% от хората обаче твърдят, че не са информирани по темата.

От каква допълнителна информация се нуждаят хората? Боряна Димитрова открои, че 74% не знаят докога ще се обменят левовете в евро, близо 70% не знаят докога ще се обявяват цените в левове и евро, отново 70% не знаят докога ще могат да плащат лева, 61% не знаят от кога ще се въведе еврото в България и какъв ще бъде курсът, по който ще се обменя лева с евро.

На фона на толкова много притеснения, че няма информация, са логични разпалването на страховете за евентуални злоупотреби и некоректни търговци. Колкото повече няма информация по ключови въпроси е кой ще следи за сигнали и злоупотреби със спекула в държавата.

НАП, КЗП и КЗК подписаха споразумение за сътрудничество за еврото

По повод приемането на еврото от 2026 г.

Близо 70% от бизнеса се смята за информиран за еврото, но в крайна сметка работодателите се питат какви са задълженията на търговците в периода на двойното обръщение, кога трябва да се преизчисли капитала на предприятието, от кога и колко време цените ще се обявяват в левове и в евро, как ще се преизчисляват заплатите в евро и откъде могат да получат банкноти и монети в евро.

Заключението от социологическите проучвания е, че въвеждането в еврото и еврозоната се разглежда като част от единния процес по по-нататъшна евроинтеграция на България. Има притеснения в краткосрочен план, не толкова в дългосрочен план.

Резултатите и инфографиките от социологическите проучвания са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите тук и тук.