Забравяните символи на светите празници

Макар и модерните ни времена да са твърде далеч от автентизма на коледното празнуване, символиката на народните обичаи е валидна и важна и в наши дни.

С много имена е известна Бъдни вечер, по традиция денят преди Коледа е "натоварен" с много обредност, задължителни коледни практики и обичаи.

От ранна утрин всяко едно домакинство започва трескаво да се подготвя за бъднивечершната трапеза, когато всички ще седнат около софрата.

Всъщност коледният празник - 25 декември, започва още от предишния ден - Малката Коледа, когато се подготвя храната и когато из селата тръгват малките коледарчета, като момченцата трябва да са на възраст между 6 и 12 години.

Те обикалят домовете на близки и съседи, където пеят или рецитират заклинателни формули и кратки песнички, с които пожелават плодородна година и богат разплод на домашните животни.

Нощта преди Коледа, която е и последната от родилните мъки на Богородица, е важна и с един много значителен факт - след като коледарите минат през домовете и поздравят стопаните, започват 12-те погани дни, които траят чак до Ивановден - 7 януари.

Тези "опасни" дни са познати и в обредността на европейските народи, където са наричани "некръстени", "мръсни", "караконджови" и най-често са тълкувани, като връщане към езическите времена.

През Средновековието тези вярвания са имали твърде силно влияние върху мисленето на хората.
Редица книжовници са отделяли внимание върху мръсните дни в своите летописи - "Да се знае кога се отвори небето на 24 декември", пишат някои, пресъздавайки поверието, че през тези дни земята става на решето, кръстът - защитник от злите сили е паднал и по този начин преградите между нашия и отвъдния свят са премахнати, което позволява на тъмните сили - самодиви, таласъми, поганци, караконджо и вампири, да бродят сред нас.

Тези подземни (отвъдни) същества са били изобразявани от хорските представи с най-страшни и грозни описания - четирикраки същества с глава на таралеж, със свинска четина на гърба и гола опашка, завършваща с топуз, или пък поганците, които приличали на голи човеци с дълги бради и облечени в сини дрехи.

Установено е, че често техният произход е митологичен, а фактът, че в първото българско царство се срещат амулети с подобни изображения, говори за тяхната връзка с езическия култ към прадедите-покровители.

През тези 12 дни не се правят никакви обреди, свързани с кръщенета и опявания на покойници. Не е хубаво и да се зачева през тези дни, защото според вярванията родените могат да станат магьосници или разбойници.

Бъдни вечер се свързва и със символа на Свещеното дърво и ритуалите около него, които присъстват в историята на всяка религия и народно изкуство.

Дървото е възприемано като образ на Космоса, като символ на живота със своята неизчерпаема плодовитост и абсолютна реалност, дървото в някои вярвания е и център на света и опора на всемира, както и символ на възкресението на растителността и обновяване на годината.

Никога обаче едно дърво не е било почитано единствено заради самото него, а заради това, което се е разкривало отвъд образа му, което го е въплътявало и означавало.

Дървото е натоварено със свещени сили, защото се издига вертикално, защото губи своите листа и ги възстановява непрекъснато отново и отново - следователно умира и възкръсва безброй пъти.

Обикновено Бъдни вечер се обвързва асоциативно с "бъдни дни" и с всеобщото бдение да не загасне огънят в огнището.
Но етимологията на думата "бъдни" е друга, извежда се от дума със значението на "дъно", която в митологията на някои индоевропейски народи се използва за именуване на змея на дълбините - дъното, убит - изпепелен от бога-змееборец.
Оттук идва и двоякото символно значение на дървото, което гори в бъднивечерното огнище.

Самото дърво за огнището на празничната нощ трябва да е много здраво и затова се избира дъб или круша, понякога пън, наричан "бъдник, бъдняк, бъгняк и т.н".

Задължението на мъжете е да отсекат дървото и да го приготвят за ритуалния огън.
То първо се миросва, след което откъм дебелата му страна се пробива дупка и се запълва със зехтин, тамян и восък.
Отворът се запушва с клин и тази част се увива с бяло платно.

Най-старата жена в къщата го изправя до огнището и когато трапезата се прекади, дървото се слага в него.

Този ритуал несъмнено отвежда към погребалните обичаи от времето на българското езичество, което познава масово трупоизгарянето, практикувано дори след покръстването.
В този смисъл бъдникът символизира змея от дълбините, изпепелен от бога, притежател на мълнията.

Другото послание на този ритуал ни се изяснява от факта, че това парче дърво се подбира да е здраво и родовито, което дава много плод - това води към вярванията за вечнозеленото и свещено Дърво на живота, което крепи с мощта си вселенската хармония.

Търсейки символите на Бъдни вечер, не трябва да забравяме, че тази свята нощ се свързва и с чудото на Исусовото рождение.
А един от най-мистериозните моменти от рождественското тайнто е Поклонението на влъхвите.

Източното славянство определя влъхвите като жреци, служители на езическия култ.
Християнското познание говори за тях, като мъдреци-гадатели, дошли от незнайни земи, за да се поклонят пред младенеца Иисус.

Евангелските канони не назовават нито техният брой, нито имената им, или пък етническата принадлежност.
Те са безименният мит, който се явява, за да конституира появата на Спасителя - доказателство за неговата изключителност. Едно е сигурно - те не са юдеи и идват някъде от изток.

За сметка на тези неясноти, Апокрифната книжнина свободно борави с легендарното и добавя доста подробности. Те са трима - колкото са и даровете им за младенеца.

Троичността идва и от древната представа за троичното делене на човешкия род.

Някои раннохристиянски литературни източници упоменават и имената им - Авименех, Охозаг, Фикол, като най-разпространени са Каспар, Мелхиор - най възрастният и Балтазар.

Легендата разказва, как тримата мъдреци по появата на чудотворна звезда научават за раждането на месията - юдейския цар.
Те простодушно отиват при тогавашния цар Ирод, за да ги упъти в правилната посока, но той също не знае и на свой ред ги пита къде се намира Иисус.
Позовавайки се на древните пророчества, те му отговарят, че месията трябва да се роди във Витлеем. След това, водени от чудната небесна звезда, влъхвите успяват да открият малкия Иисус, майка му Мария и нейния съпруг Йосиф.

Тримата мъдреци извършват пред младенеца обреда проскинеза - падат на земята по очи, както пред източен монарх, принасяйки му дарове - злато, тамян и благовонно олио - миро.

Тълкуванията на символността на тези дарове са много.
Но най-убедителни са тези, които твърдят, че с тамяна влъхвите почитат роденото божество, със златото отдават почитта си към бъдещ цар, а с мирото предричат страдалческата кончина на Христос.