Живописта на Долорес, Атанас и Станимир Желев е трудно да бъде подведена под някаква обща арт платформа. Ако има нещо общо - това е тяхната различност.
Във време, когато модерните средства на информация са проникнали дълбоко в артистичните прояви, все още има художници, които не само уважават пластическото начало на картината, но и го извеждат до личен емоционален свят.
Остро експресивна, живописта на Долорес Дилова носи природата в себе си и като начало, и като трайно състояние, и заедно с това е индивидуално неповторима като стилистика, като психологическа среда, като духовност.
Пътят при Станимир Желев минава през едно вътрешно състояние, за да стигне до една пластическа предметност, която едновременно е и природа, и живописна материя с дълбок духовен заряд.
Изкуството на Атанас Атанасов като че ли е най-близо до своя природен първоизточник, а всъщност носи тайнството на скритите сили на битието, които движат раждането, съзряването и смъртта.
Изложбата се открива на 27 септември и ще продължи до 17 октомври в галерия „Лоранъ" /ул. „Генерал Паренсов" №31/.
boris
на 25.09.2007 в 17:25:28 #3boris
на 25.09.2007 в 17:24:55 #2boris
на 25.09.2007 в 17:24:15 #1