Преди близо половин милион години - много преди появата на най-старите известни фосили от нашия собствен вид - някой на брега на река в Замбия, в район, където Африка започва да се разцепва на две по протежение на нов разлом, взел каменен инструмент, издълбал прорез в дървен труп и вмъкнал в него друг труп. За това съобщава The Daily Galaxy.

Забележителното е, че тези два трупа са останали там и до днес, все още здраво съединени един с друг. Въз основа на датирането на заобикалящите ги седименти, те са на възраст поне 476 000 години, което ги прави най-старата известна дървена конструкция. На мястото не са открити останки от хората, които са я изградили.

Трупите са открити в наситена с вода песъчлива почва край река Каламбо, нагоре по течението от водопада Каламбо - 235-метров водопад, разположен на границата между Замбия и Танзания. През 2019 г. екип от изследователи, ръководен от Лари Бархам от Ливърпулския университет, разкрива тези обекти, а по-късно описва находката в списание Nature.

Горният труп - парче дървесина от рода Combretum - е с дължина около 1,4 метра и има заострени краища. Той лежи върху по-голям труп под ъгъл от 75 градуса. В точката на контакт горният труп има U-образен прорез с дължина 13,2 см и ширина 11,4 см, издълбан напречно на дървесните влакна.

При по-внимателно разглеждане в прореза се забелязват следи от сечене и стържене, оставени от каменни инструменти. Според изследователите това е направено целенасочено: трупите са били обработени чрез стържене и дялане, така че да паснат една към друга и да образуват единна, цялостна конструкция. Долният труп също е бил съответно обработен.

"Това разположение предотвратява страничното изместване на горния труп, осигурявайки стабилността на цялата конструкция... Това откритие преобръща представите ни. Никога не бих си представил, че предците на Хомо сапиенс са били способни да планират нещо подобно", казва Бархам.

Датиране на пясъка около дървесината

Важно е да се отбележи, че радиовъглеродното датиране тук е неприложимо: всички дървени образци са на възраст над 50 000 години - границата на този метод. Вместо това изследователите определят възрастта на заобикалящия пясък чрез луминесцентно датиране - техника, която разкрива кога минералните зърна за последен път са били изложени на слънчева светлина.

Съавторът на изследването Джеф Дулър от Университета в Аберистуит и неговите колеги анализират 16 проби пясък. За най-дълбоките слоеве, където са открити дървените трупи, средната възраст е 476 000 години (с допустимо отклонение от около 23 000 години). Това е консервативна оценка; ако се коригира спрямо известната загуба на сигнал в зърната фелдшпат, възрастта нараства до приблизително 554 000 години.

Преди това откритие се смяташе, че най-старата известна дървена конструкция е на възраст около 9000 години, отбелязва Бархам. Най-старият дървен артефакт изобщо остава фрагмент от полирана дъска, открит в Израел (на обекта Гешер Бенот Яаков), чиято възраст надхвърля 780 000 години.

Клин, пръчка за копаене и обработена дървена трупа

Интересното е, че на същия обект край речния бряг са открити още четири обработени дървени предмета, включително клин и пръчка за копаене. Един от тях представлява фрагмент от дървесен ствол със следи от сечене (стъпаловидни нарези) в двата края. Чрез експерименти изследователите успяват да възпроизведат тези следи, като секат прясна дървесина от бряст с помощта на кварцитна ръчна брадва, закрепена в дървена дръжка.

Дървесината рядко се запазва за толкова дълъг период от време. В този случай постоянно високото ниво на подпочвените води е поддържало трупите наситени с влага, предпазвайки ги от излагане на кислород. Още през 50-те и 60-те години на миналия век изследователи откриват тук дървени фрагменти - включително 165-сантиметрова греда с подобен прорез, - но по онова време не е било възможно нито да се потвърди, че тези предмети са изработени от човешка ръка, нито да се определи точно тяхната възраст. Анемике Милкс, археолог от Университета в Рединг, която не е участвала в настоящото проучване, отбелязва:

"Това ни дава важен поглед върху възможностите на хората по онова време".

Платформа над податливия на наводнения речен бряг

Според данните на изследователите, артефактите датират от период, когато басейнът на река Каламбо е бил покрит с гори - приблизително преди 470 000 - 274 000 години. На речен бряг, подложен на периодични наводнения, животът би бил значително по-лесен с издигната платформа - независимо дали е служела като площадка, или като основа за жилища. Важно е да се отбележи, че тази конструкция свидетелства и за значима техническа концепция: съчетаването на два или повече елемента в едно цяло. Авторите на изследването разглеждат това като предшественик на технологията за "насаждане" - практиката за закрепване на каменни сечива към дръжки. Бархам пояснява:

"Находките при водопада Каламбо показват, че тези хоминини, подобно на Хомо сапиенс, са били способни да променят средата си чрез създаване на изкуствени конструкции."

Самоличността на строителите остава загадка

Тъй като на мястото на разкопките не са открити човешки останки, въпросът кой точно е изградил това съоръжение остава отворен. Бархам предполага, че това може да са били представители на вида Хомо хайделбергенсис - наши древни роднини, живели приблизително преди 700 000 - 200 000 години.

Вкаменелости от този вид са откривани и преди в други части на Замбия. Изследователят посочва и Хомо еректус като друга възможна група, отговорна за изграждането.

"Склонни сме да смятаме, че всичко сложно или гениално непременно е дело на нашия собствен вид, но това е доста самонадеяно", добавя той.

В момента дървените трупи преминават през консервация в организацията York Archaeological Trust (Великобритания). Впоследствие те ще бъдат върнати в Замбия, където ще се съхраняват в музея "Ливингстън".