Лора Буш-Жак Ширак Първата дама на САЩ Лора Буш направи публично достояние стихотворение, написано от съпруга й Джордж Буш и посветено на нея, като коментаторите сочат, че строфите едва ли са били предназначени за “чужди уши”, съобщава Си Ен Ен.

Roses are red
Violets are blue
Oh my, lump in the bed
How I've missed you
Roses are redder
Bluer am I
Seeing you kissed by that charming French guy
The dogs and the cat, they missed you too
Barney's still mad you dropped him, he ate your shoe
The distance, my dear, has been such a barrier
Next time you want an adventure, just land on a carrier

Розите са червени,
теменугите – сини,
о, мое камъче в постелята,
толкова ми липсваш.
Розите са по-червени,
по-тъжен съм аз,
откакто те целуна обаятелният французин.*
На кучетата и на котката също им липсваш,
Барни е все така сърдит, откак го изостави,
изяде ти обувката,
раздялата, мила моя, е такова препятствие,
ако отново поискаш приключение, просто се приземи на самолетоносач.

Все пак първите изводи са, че “акцията” има за цел да създаде “по-човешки и земен” образ на американския президент, предвид идващата кандидат-президентска кампания.

Краткият литературен анализ на творбата сочи, че най-вероятно спонтанното чувство на ревност на “лирическото аз” (президентът Буш) е провокирано от галантния *френски президент Жак Ширак, който преди броени дни по-особено елегантен начин целуна ръка на първата американска дама.

Не се изключва и съществуването на други подобни образци на президентската лирика, тъй като поводи за подобни емоции има предостатъчно.

Припомня се неотдавнашната визита в Кемп Дейвид на италианския премиер Силвио Берлускони и неговото доста свободно – според американските стандарти, поведение спрямо съпругата на US-президента.