
Загребската фондация почете журналистката Ана Рукавина, която почина от левкемия през декември 2006 г. Тя е създала първата банка за клетки, изолирани от кръв на пъпна връв, давайки възможност на желаещите да даряват семейства да го направят.
Кръвта се взема след раждането на дете по проста и безопасна процедура, която не уврежда нито бебето, нито майката. Фондацията е създала и регистър на донорите на костен мозък.
Костният мозък и кръвта от пъпна връв се използват за лечение на рак, левкемия и генетични заболявания. И двата източника са богати на стволови клетки - първични клетки, имащи способността да се самообновяват чрез клетъчно деление и да произвеждат други видове клетки.
Рукавина, която работеше за всекидневника "Весник", почина на 30-годишна възраст. В хода на болестта си тя успя да повиши информираността на обществото за изследванията в областта на стволовите клетки и костния мозък.
Тя получи диагноза левкемия през 2005 г. и се подложи на агресивни медицински лечения. Макар че прогнозата й бе лоша от самото начало, тя бе решена да се бори с болестта докрай.
След първоначалните процедури с химиотерапия ракът остана. Изтощена от болестта, но решена да се бори до самия край, Рукавина реши да напише отворено писмо и да помоли своите приятели, колеги и сънародници за финансова помощ, за да може да се подложи на скъпа и рискована операция в Съединените щати.
Твърде късно. Тя почина преди датата, на която бе насрочена операцията, но откликът на писмото й бе огромен. Хора от цяла Хърватия направиха дарения, за да помогнат на Рукавина да заплати за операцията.
Когато тя осъзна, че битката е загубена, журналистите предложиха на семейството си да основе фондация, която да насърчава даренията за изследвания на костен мозък и стволови клетки.
"Аз искам живот!", бе първото изречение в писмото на Рукавина. Тези думи са сега мото на фондацията, която официално откри кръвната банка на 28 март, нейния рожден ден.
Работещите в областта на научните изследвания на стволовите клетки са благодарни на журналистката за популяризирането на каузата, която може да спасява живот.
Междувременно много обикновени хора й се възхищават за личния пример за човешка солидарност и оптимизъм. Тя е единствената гражданка, получила посмъртно наградата "Личност на годината" в Хърватия.