Удари от мълнии може да са снабдили най-ранната Земя с достатъчно фосфор за подпомагането на появата на живот според ново изследване, което предлага алтернативно обяснение за това как са се появили живите организми, съобщава "Франс прес".

Фосфорът е жизненоважен градивен елемент на живота, какъвто го познаваме, образувайки основните клетъчни структури и двойната спирална форма на ДНК и РНК.

Преди милиарди години на първичната Земя по-голямата част от наличния фосфор е бил заключен в неразтворими минерали.

Един минерал обаче, шрайберзитът, е силно реактивен и произвежда фосфор, способен да образува органични молекули.

Тъй като повечето от шрайберзита на Земята произхожда от метеорити, отдавна се смята, че появата на живот тук е свързана с пристигането на извънземни скали.

Но шрайберзитът се съдържа също така и в стъклоподобната скала, образувана от удари на мълнии в някои видове богати на глина почви.

Изследователи в САЩ и Великобритания са използвали съвременни техники за изображения, за да анализират количеството на даващия фосфор минерал, образуван при всеки удар на мълния.

След това те са изчислили колко шрайберзит може да е бил произведен през еоните преди и около времето на появата на живота на Земята, преди около 3,5 млрд. години.

"Ударите на мълнии върху ранната Земя може да са осигурили значително количество редуциран фосфор", посочва Бенджамин Хес, водещ автор на изследването от Департамента за земни и планетарни науки в Йейлския университет.

"А чрез синтезиране на най-доброто от нашите познания за условията на ранната Земя, смятам, че нашите резултати потвърждават тази хипотеза", изтъква той.

Пишейки в списанието Nature Communications, Хес и колегите му са изчислили, че ударите от мълнии могат да произведат между 110 и 11 000 килограма фосфор годишно.

Използвайки симулации на климата на ранната Земя, те казаха, че докато метеорните удари започват да намаляват след формирането на Луната преди 4,5 млрд. години, ударите от мълнии са надминали космическите скали за производството на фосфор преди около 3,5 млрд. години.

Този момент съвпада с произхода на живота.

Хес отбелязва, че изследването не е обезценило изцяло метеоритите като друг източник на животворящ фосфор.

"Метеорните въздействия около времето на възникването на живота са далеч по-малко, отколкото се смяташе преди десетилетие", каза той.

"Но не виждам нашата работа като състезание срещу метеоритите като източник на фосфор. Колкото повече източници, толкова по-добре", изтъква ученият.

Той посочва, че искал да разбере дали ударите от мълнии произвеждат следи от фосфор на други планети, където метеорните удари са редки.

"Метеорните въздействия намаляват с времето, докато мълнията, поне на Земята, е относително постоянна във времето", добавя Хес.