Още през 1967 г. космическите свръхсили сключват споразумение, известно като Договор за космоса. По онова време над 100 държави се съгласяват, че Луната не принадлежи на никого. Днес обаче изглежда, че вече няма еднозначен отговор на този въпрос, пише The New York Times.

От години компании и държави обсъждат изграждането на собствени бази или центрове за данни на Луната, или дори преместването на тежка промишленост на земния спътник. Съединените щати проявяват интерес към хелия и други ресурси в близост до южния полюс на Луната, докато Китай, в партньорство с Русия, планира изграждането на база близо до същия полюс.

"Тази епоха се движи от убеждението, че "първият печели" - че който пръв си осигури плацдарм на Луната, ще може да диктува правилата, а всички останали просто ще трябва да последват примера му", отбелязва изданието.

Какво гласи законът за изследването на космоса

Договорът за космоса, подписан през 60-те години на миналия век, постановява, че държавите не могат да предявяват претенции към космическото пространство "чрез използване или окупация". Освен това се предвижда изследването на космоса да бъде в полза на всички държави. Документът също така забранява разполагането на ядрени оръжия в космоса.

Въпреки съществуването на този договор обаче, много въпроси остават без отговор. Например, може ли една компания да извлича печалба от ресурсите на Луната? Може ли държава или компания да си присвои определена територия и да забрани на другите достъпа до нея? Опитите за разрешаване на тези въпроси досега не са дали резултат.

През 70-те години е изготвен "Договорът за Луната", който обявява ресурсите на спътника за общо наследство на човечеството. Седемнадесет държави подписват документа, но САЩ, Съветският съюз и Китай не се присъединяват към него. Бледин Боуен, професор по астрополитика в университета "Дърам" в Англия, отбелязва, че в момента държавите са доволни от съществуващата "сива зона". Същевременно в сферата на космическото право набира сила тезата, че държавите могат да притежават това, което добиват - дори и да не могат да притежават самата Луна.

Струва си да се отбележи също, че отделните държави имат свои собствени закони относно изследването на космоса. Междувременно НАСА ускори плановете си за разполагане на ядрен реактор на Луната. Агенцията обоснова това решение с аргумента, че ако Китай или Русия изградят реактор първи, биха могли да обявят зона с ограничен достъп на лунната повърхност, като по този начин възпрепятстват достъпа на американски астронавти и луноходи. Подобен сценарий би противоречал на Договора за космоса, чийто първи член гарантира свободен достъп до космическото пространство за всички субекти.

ООН разработва нови правила

Очаква се през следващите месеци работна група на ООН да финализира принципите, регулиращи определени аспекти на изследването на космоса. Наблюдатели обаче отбелязват, че само малък брой държави разполагат с ресурсите и технологиите, необходими за изследване и усвояване на Луната. Същевременно настоящият договор съдържа достатъчно вратички, позволяващи на дадена държава да инсталира ядрен реактор на Луната или на частен предприемач да започне дейности по добив на ресурси.

"Ако Китай и САЩ са двете държави, които извършват цялата дейност на Луната, те на практика биха могли сами да се споразумеят за правилата", заключава професор Боуен.