175-та годишнина от Хамбахския бунт, коментира „Дойче веле".

На 27-ми май 1832-ра година около развалините на замъка в Хамбах се събират над 30 000 души, за да демонстрират за националното единство на Германия като конституционна държава, за свободите на гражданите и народите, за социално равенство и европейско побратимяване.

Хамбахският бунт се смята не само за една от първите масови демонстрации в Германия, но и за рождения час на германската демокрация.

Това е глава от европейската история, глава, в която тъкмо Кестенберг в Пфалц се превръща във вулкан на свободолюбивите идеи, които покълват тогава в цяла Германия. Именно в провинция Пфалц, която по онова време принадлежи към Бавария, след Наполеоновата окупация хората се радват на такива граждански права, за които поданиците на много други германски княжества само могат да мечтаят. Наполеоновият ред предвижда между другото правна сигурност и правно равенство, както и относителна свобода на печата и слово. Най-вече свободата на печата и словото бива органичавана особено преди Хамбахския бунт от баварските управници. Не е случайно следователно, че в подготовката и хода на бунта участват Георг Аугуст Вирт и Филип Якоб Зибенпфайфер, двама от най-известните тогава журналисти.

Макар Вирт и Зибенпфайфер да са преследвани и практически елеминирани от политическата сцена, те успяват да пропагандират идеите на демократична Германия и да проправят пътя към революцията от март 1848-ма. В Хамбах се ражда идеята за национална държава, дълбокото желание за обединение на 35-те германски държавици и четирите републики, обвързани от либералните и социални идеи, идващи от съседна Франция. Мечтата за обединена Европа витае в Хамбах.

Над 30 000 души участват в събитието. Те се стичат от близките и далечни селища пеша или с каруци - селяни, студенти, търговци, интелектуалци. Държат се многобройни речи в защита на свободата, речи, чиито идеи често са илюзорни и мъгляви и чийто същински смисъл присъстващите трудно разбират. Независимо от това всеки оратор бива посрещан с възгласи "Да живее!". Въодушевлението от свободата заразява всички, хората вдигат наздравици и пеят. Както пише поетът Хайне: "В Хамбах модерното време пее химните на изгрева".

Днес в двореца в Хамбах има музей, който представя както историята на Хамбахския бунт, така и тази на движението за свобода в Европа.