Папа Франциск провъзгласи Йоан Павел II и Йоан XXIII за светци.

В историята на Рим и в световната история никога не се е случвало двама папи да бъдат обявени за светци, в присъствието на други двама папи, които са ги познавали.
Почетният папа Бенедикт XVI - който преди година се отказа от поста, дойде на стъпалата на базиликата "Свети Петър", за да участва в церемонията по канонизацията.
Облечен в бяло и с митра, бившият папа пристигна половин час преди началото на церемонията, подпирайки се на бастун, и застана на мястото, запазено за кардиналите и епископите, които отслужват месата заедно с папа Франциск.

Също така никога досега двама папи не са били канонизирани заедно. И нито един папа не е издиган в такъв сан от канонизацията през 1954 г. на Пий Десети, който е начело на църквата от 1903 до 1914 г.

В случая с канонизацията на Йоан Павел ІІ това е най-краткият период, в който един блажен бива провъзгласен за светец след неговата смърт.

Още в началото на литургията по канонизацията, която се води от папа Франциск, бяха провъзгласени двамата папи за светци - двата образа: Йоан ХХІІІ, Папата на послушанието към Светия Дух и истински пастир, Йоан Павел ІІ, Папата на семейството.

Според каноните на Римокатолическата църква човек, който е живял свещен и целомъдрен живот първо е обявяван за „почетeн", после за „блажен" и накрая за светец.

На церемонията заедно с Папа Франциск съслужат 150 кардинали, 1000 епископи и 6000 свещеници, които заеха място от лявата част на базиликата, гледайки лицето й.

От дясната страна пък са разположени 120 официални делегации, сред които 24 държавни глави, крале, президенти и 35 министър-председатели. Президентът Росен Плевнелиев присъства на официалната церемония по канонизирането на папа Йоан Павел II и папа Йоан XXIII за светци.

По време на обреда до папа Франциск най-близо стоят Римския диоцез кардинал Агостино Валини, архиепископа на Краков кардинал Станислав Дживиш, бившия личен секретар на Йоан Павел ІІ и епископа на Бергамо монсеньор Франческо Бески от диоцеза, където е роден Йоан ХХІІІ.

Ритуалът за канонизирането започна с процесия и литаниите. Кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за делата на светците, представи на Светия Отец тържествената формула за канонизацията, произнасяйки я три пъти, а папата предложи на цялата универсална Църква култът за новите светци.

„Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ - каза папа Франциск в своята проповед - си взаимодействаха със Светия дух, за да възстановят и обновят Църквата въз основа на нейния първоначален облик, създаден от светците през вековете . Нека не забравяме, че именно светците водят напред и изграждат Църквата".

Очаква се 600 свещеници да раздават Светото Причастие на площад "Свети Петър" и съседния площад Пий ХІІ, а 200 дякони на Вия дела Кончилиационе, свързваща площад "Свети Петър" и Замъка на Ангела до река Тибър.

Молитвите са придружени от песните на Римския хор, ръководен от монсеньор Марко Фризина. Присъства Хорът на Краковската филхармония и Хорът от диоцеза на Бергамо, в чест на географския произход на двамата свети папи.

Стотици хиляди хора следят събитието от площад „Свети Петър", където достъпът е свободен - без билети. Планетарното събитие е излъчвано за първи път в триизмерен формат, а телевизионните кадри са предавани от Ватиканския телевизионен център с партньорството на Сони и Скай и разпръсквани по целия свят от Еутелсат, свързан с многобройни сателити, което позволява на над 1 милиард католици да проследят историческия момент.

„Опера романа пелегринаджи" е осигурила 19 големи екрана за поклонниците, които в Рим и в Милано могат да следят Светата литургия за канонизацията. Един голям екран само на английски език е поставен на площад Навона в Рим, а друг на френски език - на площад Фарнезе, пред френското посолство.

В Католическата църква 27 април е литургичен празник на Божието милосърдие. Съвпадението не е случайно, защото на 30 април 2000 година папа Йоан Павел II обяви първата неделя след Пасхата като Ден на Божието Милосърдие за цялата Църква и провъзгласи за светица полската монахиня -мистичка Фаустина Ковалска, наричана Апостолка на Божието Милосърдие.

Чудесата

Обикновено две чудеса са необходими, за да бъде причислен духовник към светците на Римокатолическата църква.

Първото чудо, което е необходимо за беатификацията ( обявяване за блажен) Йоан Павел II извърши няколко месеца след смъртта си през 2005 година. Френската монахиня Мари Симон-Пиер се излекува без медицинско обяснение от Паркинсон след молитвите ѝ към покойния Йоан Павел II.

През юни 2013 папа Франциск взе решение папа Йоан Павел II (1920-2005) да бъде канонизиран за светец. Ватиканската конгрегация призна второто чудо на покойния понтифик - едно от условията за канонизация.

Медицинската и теологическа комисия на Ватикана произнесоха, че Йоан Павел II e помогнал след смъртта си за изцелението на Флорибет Мора Диас от Коста Рика, която отправила молитви към него за здраве. Оздравяването й съвпадна с периода на обявяването на покойния понтифик за блажен (1 май 2011 г. - денят на неговата беатификация.) - подстепен по пътя към провъзгласяването за светец.

Мора Диас страдала от патологично разширение на кръвоносен съд в мозъка, така наречeната аневризма, с видимо нарастваща опасност за кръвоизлив в мозъка. Състоянието се проявявало с главоболие. След извършените прегледи лекарите решили да се въздържат от операция заради големия риск и съобщили на жената, че и остава още приблизително месец живот.

Самата Диас присъства на церемонията по канонизирането.

Обаче ситуацията при Йоан XXIII (1881-1963), който бе папа от 1958 до 1963 година, е по-различна. Папа Франциск предприе рядката стъпка за отказване на изискването за второ чудо, което да проправи път към канонизирането на Йоан XXIII. Така той е канонизиран с едно чудо. Наричан „добрият папа", Йоан Двадесет и трети, обявен за блажен на 3 септември 2000 г. от папа Йоан Павел II., излекувал през 1966 г. италианската монахиня Катерина Капитани от сериозен кръвоизлив в стомаха след операция по премахване на тумор.

Двамата канонизирани папи са трайно свързани с българската история.

Монс. Анджело Ронкали -Папа Йоан ХХІІІ - е наричан „българския папа" заради почти десетгодишната му мисия в България, която оказва огромно значение за формирането му като личност и духовник. Не само това, той поставя основите на дипломатическите ни отношения със Светия Престол и дава силен тласък на пастирската дейност на Църквата.

В първото си великденско послание, вече като Папа, Йоан ХХІІІ „добрият папа" обяви, че годините преминали в България са най-силните в духовната му мисия:
"Винаги си спомням с живо чувство за онзи добър, работен и честен народ с неговата хубава столица София, която ми напомня старата Сердика от първите християнски векове и славната българска история. Всичките ми познанства с хора и семейства са живи в сърцето ми и във всекидневната ми молитва".

Йоан Павел ІІ пък със своето посещение през 2002, подкрепи влизането на страната ни в ЕС; заличи срамното петно от „българското участие" в атентата срещу него, изразявайки любовта и уважението към България и нейния народ; в знак на християнското единение предостави литургичен храм за православните българи в Рим.

Пак в името на християнското единение обяви за Блажени четирима наши мъченици за вярата по времето на комунизма, за да бъдат „образци за днешните християни във верността им към Евангелието и любовта към Родината". В словата си на българска земя той трасира конкретните морални стъпки, без които никакъв демократичен преход няма да бъде възможен.

През 1980 г. провъзгласи Светите братя Кирил и Методий за небесни съпокровители на Европа и като истински политик, ясно и смело, настоява за пълноправното членство на България в ЕС.